1 Летописи 14
1 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.
Og Hiram, kongen i Tyrus, sende folk til David med cedertre, og dessutan murarar og timbremenner til å byggja eit hus åt honom.
2 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля,
Og David skyna at Herren hadde stadfest honom til konge yver Israel; for han hadde lyft kongedømet høgt for sitt folk Israel skuld.
3 И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.
Og David tok seg endå fleire konor i Jerusalem, og David fekk endå fleire søner og døtter.
4 И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
Dette er namni på dei sønerne han fekk i Jerusalem: Sammua og Sobab, Natan og Salomo,
5 Евар, Елисуа, Елфалет,
Jibhar og Elisua og Elpelet
6 Ногах, Нефег, Авия,
og Nogah og Nefeg og Jafia
7 Елисама, Веелиада и Елифалет.
og Elisama og Be’eljada og Elifelet.
8 А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.
Men då filistarane høyrde at David var salva til konge yver heile Israel, tok dei ut alle saman og skulde leita etter David. Då David fekk høyrde det, for han ut imot deim.
9 И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.
Filistarane kom og spreidde seg utyver i Refa’imsdalen.
10 Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.
Då spurde David Gud: «Skal eg draga upp imot filistarane? Vil du då gjeva deim i mi hand?» Herren svara: «Drag upp, eg vil gjeva deim i di hand.»
11 И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази, Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим
Og dei tok ut til Ba’al-Perasim, og der vann David yver deim. Då sagde David: «Gud hev brote igjenom fiendarne mine med mi hand, liksom vatn bryt igjenom.» Difor fekk den staden namnet Ba’al-Perasim.
12 И филистимците, оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
Dei let etter seg gudarne sine der, og David sagde at dei skulde brennast upp.
13 И филистимците пак нахлуха в долината.
Men filistarane kom endå ein gong og spreidde seg utyver i dalen.
14 Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.
Då so David spurde Gud att, svara Gud honom: «Du skal ikkje fara imot deim; kringsett deim attanfrå, so du kjem yver deim ifrå den sida der bakatrei stend!
15 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш пред на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
So snart som du då høyrer ljoden av stig i toppen på bakatrei, skal du leggja ut i strid; for då fer Gud fyre deg og vil slå filistarheren.»
16 И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.
Og David gjorde som Gud hadde bode honom, og dei slo filistarheren og sette etter deim alt ifrå Gibeon og til Gezer.
17 И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.
Og gjetordet um David gjekk yver alle land, og Herren let det koma rædsla for honom yver alle folki.
