1 Летописи 12
1 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, за да се крие от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.
Un šie ir, kas pie Dāvida nāca uz Ciklagu, kad tas vēl mita svešumā Saula, Ķisa dēla, pēc. Un tie bija arīdzan no tiem varoņiem, kara palīgi,
2 Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.
Stopu nesēji, akmeņu metēji ar labo un ar kreiso roku un bultu šāvēji no stopa. Tie bija no Saula brāļiem, no Benjamina.
3 Началник беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,
Tie pirmie bija Aķiēzers un Joas, Zaāmas bērni no Ģibeas, tad Jeziēls un Pelecs, Asmaveta bērni, un Barakus un Jeūs no Antotas.
4 гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,
Un Jezmaja no Gibeonas bija jo varens starp tiem trīsdesmit un pār tiem trīsdesmit. Un Jeremija un Jaēziēls un Jehohanans un Jozabats no Ģederas,
5 Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, еруфецът Сафатия,
Eleūzajus un Jerimots un Bealija un Samarija un Zevataja no Aravas,
6 Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;
Elkanus un Jezija un Azareēls un Joēzers un Jazabeams, Koraha dēli,
7 и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.
Un Joēlus un Zabadija, Jeroama dēli, no Ģedoras.
8 И някои от гадците се отделиха та дойдоха при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.
No Gada bērniem arīdzan Dāvidam tai pilskalnā tuksnesī piekrita vareni karavīri, priekšturamu bruņu un šķēpu nesēji, no izskata kā lauvas un čakli kā stirnas pa kalniem.
9 Те бяха: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;
Tas pārākais bija Ezers, otrais Obadija, trešais Elijabs,
10 Мисмана, четвъртият; Еремия петият;
Ceturtais Mazmanus, piektais Jeremija,
11 Атай, шестият; Елиил, седмият;
Sestais Atajus, septītais Eliēls,
12 Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;
Astotais Jehohanans, devītais Ebsabads,
13 Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.
Desmitais Jeremija, vienpadsmitais Makbanajus.
14 Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, между тях, беше над сто войници, а който беше най-горен, беше над хиляда.
Šie bija no Gada bērniem, kara virsnieki, tie mazākie viens par simtu, tie lielākie par tūkstoti.
15 Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.
Šie ir tie, kas pār Jardāni pārgāja pirmā mēnesī, kad tā bija pilna līdz pašiem krastiem, un tie izdzina visus ielejas ļaudis pret rītiem un pret vakariem.
16 Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.
No Benjamina un Jūda bērniem nāca arīdzan pie Dāvida uz pilskalnu.
17 А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нака изобличи това.
Un Dāvids tiem izgāja pretī un bildināja un uz tiem sacīja: ja jūs ar miera prātu pie manis esat nākuši, man palīdzēt, tad man būs viena sirds ar jums; bet ja jūs mani ar viltu gribat nodot maniem ienaidniekiem, un tomēr netaisnības pie manis nav, tad lai mūsu Dievs to redz un soda.
18 Тогава дойде дух на Амасия, гладния между началниците, и рече: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.
Bet Tas Gars nāca uz Amaaju, to virsnieku pār trīsdesmit (un tas sacīja): tev mēs piederam, Dāvid un ar tevi mēs būsim, tu Isajus dēls: miers, miers lai ir ar tevi un miers ar taviem palīgiem, jo tavs Dievs ir tavs palīgs. Tad Dāvids tos pieņēma un tos iecēla par karapulku virsniekiem.
19 и от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.
Arī no Manasus Dāvidam piekrita, kad tas ar Fīlistiem nāca pret Saulu karot, bet šiem nepalīdzēja; jo Fīlistu lielkungi pēc sava padoma to atlaida sacīdami: viņš pāries pie sava kunga Saula un mūsu galvas kritīs.
20 А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Салатай, военачалници на Манасиевите хиляди.
Kad viņš gāja uz Ciklagu, tad tam no Manasus piekrita Adnaks un Jozabats un Jediaēls un Mikaēls un Jozabads un Elijus un Ciltajus, virsnieki pār Manasus tūkstošiem.
21 Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.
Un tie Dāvidam palīdzēja pret (Amalekiešu) sirotājiem, jo tie visi bija stipri varoņi un palika par kara virsniekiem.
22 Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.
Un ikdienas Dāvidam piekrita palīgi, tiekams tas karaspēks palika tik liels kā Dieva karaspēks.
23 И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:
Un šis ir to galvu skaits, kas bija apbruņojušies uz karu un nākuši pie Dāvida uz Hebroni, ka viņam piešķirtu Saula valstību pēc Tā Kunga vārda.
24 от Юдейците шест хиляди и осемнадесет щитоносци и колесници, въоръжени за бой;
Jūda bērnu, kas priekšturamās bruņas un šķēpus nesa, bija seši tūkstoši un astoņsimt uz karu gatavi.
25 от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;
No Sīmeana bērniem bija septiņi tūkstoši un simts stipri kara varoņi.
26 от левийците, четири хиляди и шестстотин души;
No Levja bērniem četrtūkstoš un sešsimt.
27 а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,
Un Jojadus, Ārona bērnu valdnieks, un ar to trīs tūkstoši un septiņsimt.
28 и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;
Un Cadoks, jauns stiprs varonis, un no viņa tēva nama bija divdesmit divi virsnieki.
29 а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;
Un no Benjamina bērniem bija Saula brāļu trīs tūkstoši; jo līdz tam laikam vēl viss vairums turējās pie Saula nama.
30 от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;
Un no Efraīma bērniem divdesmit tūkstoši un astoņsimt stipri varoņi, vīri, kam bija liela slava savu tēvu namā.
31 от половината на Манасиевото племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;
Un no Manasus puscilts astoņpadsmit tūkstoši, kas ar vārdu tika noteikti, ka nāktu, Dāvidu celt par ķēniņu.
32 от исахарците, въже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двадесетте им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;
Un no Izašara bērniem, kas bija gudri noprast, kas Israēlim katrā laikā bija darāms; šo virsnieku bija divsimt, un visi viņu brāļi darīja pēc viņu vārda.
33 от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да го поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;
No Zebulona, kas izgāja karā apbruņoti ar visādām karabruņām, bija piecdesmit tūkstoši, savā kārtā stāvēdami ar drošu sirdi.
34 от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;
Un no Naftalus bija tūkstotis virsnieki un ar tiem trīsdesmit septiņi tūkstoši ar priekšturamām bruņām un šķēpiem.
35 от данците, двадесет и осем хиляди и шестстотин мъже, които можеха да се строят за бой;
Un no Dana bērniem uz karu gatavi divdesmit un astoņi tūkstoši un sešsimt.
36 от Асира, четиридесет хиляди души, които можаха да излизат с войската, да я поставят в строй;
Un no Ašera, kas izgāja karā, uz kaušanos gatavi, četrdesmit tūkstoši.
37 а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, стои двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.
Un no PārJardānes, no Rūbena un Gada bērniem un no Manasus puscilts ar visādām kara bruņām, simts un divdesmit tūkstoši.
38 Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.
Visi šie karavīri, ar drošu sirdi pēc kārtas pulkos stāvēdami, nāca uz Hebroni, Dāvidu celt par ķēniņu pār visu Israēli. Un arī visiem citiem no Israēla bija vienāda sirds, Dāvidu celt par ķēniņu.
39 И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.
Un tie tur bija pie Dāvida trīs dienas, ēda un dzēra, jo viņu brāļi priekš tiem bija sataisījuši.
40 Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израиля.
Un kas tuvu pie tiem dzīvoja līdz Īsašaram un Zebulonam un Naftalum, tie nesa maizi uz ēzeļiem un kamieļiem un zirgēzeļiem un uz vēršiem, miltu ēdienus, vīģu un rozīņu raušus un vīnu un eļļu un vēršus un avis lielā pulkā; jo līksmība bija iekš Israēla.
