Luke 19
1 Yesu ari si zu ni Yeriko.
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 U ndji ri he ni ki ni nde Zakka. Ana ndji u kpa haraji nda he wo.
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 A wa nkon wa ani to ka nha hi Yesu amma nda mha njima wokran don gbugbu ndji ba u don aku nkpurju.
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 A tsutsu guchi ni ndji ba hi ko shishi nda ka hon kunkro (Sycamore - durumi) nda ka don towu; don Yesu a tie whiwhre u zu nkon kima.
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Da Yesu ye ni bubu'a, a nzuya shu nda hla wu, “Zakka, grji ue gbagbla, don luwa gbigbi me son koh me.”
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 U wa grji nitsu me nda ye kpa ni ngyiri.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 Da ko nha a toh, baka na son na wawu mbawu, nda tre, “A ye hi ziri ni koh ndji u lahtre.”
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 Zakka kri nda hla ni Bachi, “Toh mba Bachi, nh'ma ha u kpie me he wu'a me nno bi ya, mba u mita mla ndrjo kpieri, me nno nkpu nza rjula.”
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 Yesu hla niwu, “Luwa cheto aye ni koh yi don wawu me ahi Vren Ibrahim.
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 E, Ivren Ndji a ye wah nda kpa bi wa ba kado'a chuwo.”
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 Da ba wo tre ba, a trenda hla misali ri ni bawu, ka ahe whiwhre ni Wurushelima, u ba ban koh mulki Irji tiewhre u ye.
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 A tre towa, “Indji ri wa ani to tie a hi ni gburi gbugbanmu nda hi kpa chu nda kma ye.
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 A yo mri koh ma wlon nda nno ba pa wlon, nda hla bawu, 'Hi kasran niwu gbien kma yemu.'
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 Amma indji ma ba kranwu nda nton ndji mba bari hu gonma nda hla, 'Kie na kpanyime ndi ndu ndi yi ndu chu mbu na.'
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 Ba he wa aka kpa chu nda kma ye, a ndu ba yo gran ma ba wa anno ba inklen nda to riba wa ba tie.
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 U mumla a ye niwu nda tre, 'Bachi mu, pa me'a wa une'a a nji pa wlon ye nha.'
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 Ichu'a hla wu, u toh tie, u gran ndindi, Ni wa u toh tie ni kpie tsitsa ma, u he ni igbu zan wlon wa wu nji mba.'
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 U ha ye nda tre, pa me Bachi, a nji pa ton bari ye.'
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 Ichu'a hla wu, 'U kpa gbu ton wa wu nji'a.
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Iri ye nda tre, Bachi, ngye pa me'a yi, mi ka ri mlazi ni mi kpi,
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 don mi klu sissri me, don u ndji u nno ya. U ban ni bubu wa una zi'a na.
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 U chu'a hla wu, 'Ni tre u nyu me ba me han tre'a nitu me, wu meme gran. Wu toh ndi mi ndji wa mi wa bran, ni ban ikpi wa mi na kazi'a na, u me hi vu ikpie'a mi na chuna.
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 Don ngye una yo nklen ni banki toh mi na kma ye mika kpa nha ni a hon tuma (riba) na?
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 Ichu'a hla bawu wa ba kri wu'a, 'kpa pa wa ahe ni wu'a, ndi ka nno u pa wlon'a.'
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 Ba hla wu, Bachi, a he ni pa wlon.'
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Mi hla yiwu, indji wa a he wu'a, ba nno tia, amma uwa a hama wu'a, ba kpa mbru wa ahe niwu.
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 Amma biyi, bi yo shishi nime, bi wa bana nyime ndu me chu mba na, nji ba ye wayi ndi wu ba ni shishi mu.'”
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 Da a hla tre bi yi, a vu gon ma hi Wurushelima
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 Ba he me wa a ye whiwhre ni Baitfaji mba Baitanya, nitu ngblu wa ba yo ndi Zaitun, wa ka ton mri koh ma harhi,
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 ndi, “Hi nimi vi gbu wa ahe ni ko shishi mbi'a. Bita ta ri, bi toh vren nakpron wa bana honwu to na. Siwu ndi njiwu yemu.
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 Indrjo nita mye yi, 'Bi siwu ni ngye?' Bika hla, Bachi mba ni son.'”
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 Biwa ba ton ba, bahi nda kato vren na pron'a towa Yesu a hla bawu'a.
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 Baka ki si vren nagro, kikima baka mye ba, “Bi si vren nakpron ni ngye?”
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 U ba tre, “Bachi ni son.”
А те казаха: На Господа трябва.
35 Ba nji ye ni Yesu, nda lba ba kpi mba ni tu vren nakpron nda ban Yesu sa tuma.
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 Da si zren, baka lba ikpi bi sru kpa mba ni tu nkon.
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 A tie whiwhre ni blaba ngblu Zaitun, u gbuj'bu mri koh ma baka ku'u ngyiri nda ni gbre Irji san ni ngyiri kpukpo me nitu wa ba toh ikpie wa atie'a wa nno ba sissri,
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 nda tre, “Lulu a hi'u chu wa asi ye nimi nde TieTie! Salama ni shulu daraja wa a zan dauka!”
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 Farisawa bari nimi jbu hla wu, “Ticha yra nha ba”
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 Yesu a sa bawu, Mi hla yiwu njanjimu, biyi bata ki ngbangbi, tita ba yra gro.”
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 Wa Yesu tie whiwhre ni gbu'a, ayi nitu ma,
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 nda tre, Bina toh wiyi, ko bina toh ikpi wa ba nji salama ye yiwu! Amma zizan ba riba ni shishi mbi.
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 Ivi ni ye niwu wa bi kamba niwu ba me gle kagon me, nda mau krju tie.
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 Ba tsenu hlega meme ni mri me. Ba don tita ri nitu ri na, don una toh inton wa Irji sison zo nda kpa'u chuwo.”
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 Yesu a ri ni tra Irji nda tsihi ka zu bi le
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 nda hla bawu, “Ba nha zi, Ikoh yi ani koh u aduwa amma u bi ka tie iwru bi y'bi.”
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 Yesu ahe nda zi tsun ni tra Irji cacuwu, Amma, Firist bi ninkon ba ni nha ni bi ninkon u nda ba, ba wa nkon u wu-u,
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 amma bana toh nkon na, don indji ba siya wowu.
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
