Yohans Bek'o 10
1 Haniyere okoon daawn tahdek'ts melaki k'osho kúp'o darotse b́ oot'fere t bek'i, b́ tookatsowere gúúrdek't beyirwo Ik'i edjoka b́tesh, b́ shiitso aawok'oyi, b́tufuwots tawu írok'ono botesh,
И видях друг силен ангел, които слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.
2 Wogk'reets k'odets mas'aaf muk'u b́ kishatse detsdek'tni b́tesh, b́ k'ani tufo aats k'araats, b́ giri tufonowere datsats gedb́dek'i,
И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
3 K'adiru eeshi k'arok'o arts k'aari eenonowere b́ kuhi, b́ kuhorowere shawat awushi guumwotsu bok'aaro bo shishiyi.
извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
4 Shawat awushi guumwotswere noono bokeewtsok'on taa guut'o gawutdek'i, ernmó «Shawat aawush guummanots bokeewtso ipde'er áátson deshde'e bako guut'k'aye!» etiru k'ááro darotse tshishi.
И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, които каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
5 Haniyere il aats k'aaronat datsats b́ need'efere tbek'ts melakiyo b́ k'ani kisho dambaan k'aaúdek't
А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
6 Dúre dúrosh beyar beetwon, daronat bítse beyirwotsi, datsunat bgitsotse beyirwotsn, aats k'aaronat bítse beyirwotsn aztso Izar Izewer shútson taart hank'o bíeti, «Eshe haniyak ja'aratsese! (aiōn g165)
и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене, (aiōn g165)
7 Ernmó melakiyo shawatlo ezbedi k'ááro b́shisht aawwots b́guuts nebiyiwotssh b́ nabts doo shishi b́keewtsok'on ááshts Ik'i keewo s'eenetwe.»
но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8 Maniyere il darotse tshishts k'ááro «Aats k'aaronat datsatse need'iru melakiyo kishatse fa'onat wogeets mas'aafi k'odo amr k'aaúde'e» ett aaniyi taash b́keewi.
И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9 Melakiyokowere amaat «K'odets mas'aaf múk'na'ú taash ime» tieti, bíwere «Mas'aafmani k'aa'úde'er moowe, nmaac'otse s'aamo wotitwaniye, nnonotsnmó mas'ook'o shawetwaniye» bí eti.
Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 Taawere mas'aaf múk'na'a k'odeetsú melakiyo kishatse k'aaú dek'at tmeyi, tnonotsnowere mas'ook'o shaawbwtsi, bin matk'riyakoon tmaac'o s'aam wotb́wtsi.
И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед: но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
11 Maniyere il «Jir aywots jangosh, ash ashosh, k'osh k'osh naari noon keewiru ashuwotsnat nugúsuwots jangosh ando aani bek'on keewo neesh geyife» ett taash keeweyi.
Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
