Mark'os Dooshishiyo 4
1 Iyesus aani aats k'ari ganoke daniyo dek't b́tuwi. Ayidek't ayts ash asho b́ maants waat bokakwetsotse bí aats k'aratse fa'a jelbuts kindt be b́dek'i, ash jamonúwere aatsi k'ari gúúratsa b́tesh.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 Ay keewwotsnowere jewron boosh b́dany. B́daniyoro boosh hank'owa bí'et.
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 «K'ewere! goshtso b́shooko shookosh dek' b́keshi.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 B́shookfere maay shook ik iko weeri gúrats fed' b́wtsi. Kafwotswere waat mec'dek't maa bok'ri.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Shook k'osho shawi ayo bíaalok dats t'orats fed' b́ wtsi. B́ datso shawi ayo b́t'ut'tsotse manoor bos' b́wtsi.
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 B́ wotiyalor aawo bí'ats b́keshtsok'on shoolb́wtsi. Dashan ay geenzts s'ap'o b́ deshawotse shuuk' b́wts.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 K'osh shookonúwere angits t'ugi taalots fed'b́wtsi. Angitsonu bí eentsok'on guk'b́dek'tsosh shuwalo b́ oori.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 Shook k'osho dats sheengats fed'at bos'b́wtsi. B́ bos'onwere eent shuwo b́imi, k'atso shasho, k'atso keez úbo, k'atsonúwere balo b́shwi.»
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 Manats dabt́ Iyesus, «Shishts waaz detstso k'ewde'e!» bí et.
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Iyesus bí'aali b́ wotor b́ shuuts sha'iru ashuwotsnat tatse git b́ danifwotsnsh jewron b́keewts keewi biitso boaati.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 Bíwere boosh hank'owa bí et, «Itsho Ik'i mengisti jango ááshts keewo it danetwok'o imere. Úre beyirwotsshmó boosh jamo jewrone keeweti.
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 Man b́wotitwere, ‹Bo Ik'omaants aanarr, Bomorro boosh orowa eterawok'owe, › S'iilo s'ilfetsr bo be'awok'o Shísho shífetsr bot'iwintsrawok'owa, » eteetsok'one.
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 Iyesuswere hank'owa boosh bí et, «Itshowere jewron keewetsan galiyalkeya? Bére, k'osh, jewron keewets jamwotsi ak'alde'erniya t'iwintso itfaliti?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 Shookirwo Ik'i aap'oni b́ shookri.
Сеячът сее словото.
15 Ik' aap'tso shookewor, shooko shookere werindats fed'tsman b́kitsir Ik'i aap'tso bok'ebor manóór shed'ano wáát bonibitse shooketsman mec'dek' b́wtsts aashwtsi b́ kitsir.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 Mank'o dats t'orats shooketsman b́kitsir, Ik'i aap'o boshishor manóór gene'on dek'ts ashuwotsi.
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 Ernmó manórisha bako bonibotse s'ap' de'atse. Muk'i boteshiyakon Ik'i aap'atse tuutson gishewo wee gond bek'o boats b́bodal manoor dihiniye bowtsiti.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 Angitsi taalots shooketsonmó b́kitsir Ik'i aap'tso k'ebiru ashuwotsi.
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 Wotowa eree datsanatsi asaabiyo, gizi shunonat k'osh wotera tewnon bonibots kindr Ik'i aap'o gu'u b́dek'etwotse shuwalo b́ ooriti. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 Dats sheengats shooketsonmó, Ik'i aap'tso shisht t'iwintsdek't k'aaúdek'tswotsi b́kitsir. Man naaro k'atso shasho, k'atso keez úbo, ik ikonúwere bal shuwa b́shuwit.
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 «Asho c'eesho c'eeshde'e gongrots gedfamó wee oosho bí ats gúp'shfá? B́ gedfo b́ shááno b́be'etwok'o grgjiyatsosha?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 Mank'o áátsetso b́ be'erawo, áshtso danerawon ooreratse.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 Eshe shishts waaz detstso k'ewde'e!»
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Aani Iyesus boosh hank'owa bí et, «It k'ebiru keewosh it tooko korde'ere, it tatsts tatsik'ac'on itsho tatsetwe, ikinwere itish ayide'erni dabeti.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 Detstsosh dabde'e imetwe, deshawatsnmó dab́ b́ detstsonor bí'atse k'aa'úniye dek'eti.»
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 Manats dabt, Iyesus hank'owa bí et, «Ik'i mengistú datsats shook shokirw ashoniye bi ari.
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 Ashman t'ú tokritwe, aawo tuwitwe, aawk'o b́wottsok'o b́danawo shooko boc'b́wtsiti, een b́wtsiti.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 Datsunu b́tookon shino b́bos'o, ilo b gimbo kitsitwa, manyako b jáábatse shuwo daatsetwe.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 Mayonúwere borbwtsor mááy kakwo b́bodtsotse asho manoor maac'iro k'anib́k'riti.»
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 Iyesus hank'owa bí et, «Ik'i mengstu kontoniya no nutsiti? Himo egoneneya aride'e no kitsiti biina?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 Snafic'i aawniye bi ari, bi shookewor datsatse fa'a shook jamotse múk'efuniye.
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 Bi shookeyakonmó eenr bos' jamwotsiyere bbogeti, darotsi kafwots bshirotse kúto aade beyo bofalfetsosh een een jabwotsi kish dek'etúwane.»
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 Iyesuswere ashuwots t'iwintsdek'o bofalitwok'on, hanank'ón b́ keewo ay jewron boosh b́keewfoni.
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 Bí b́ jewrerawo boon daniraka b́tesh, bo'aali bowootormo b́ danifwotssh jamkeewo iza b́ izfo.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 Manots kooc' Iyesus b́ danifwotssh, «Aats k'araniye bak'ets kimone» bí eti.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 Ash asho k'azk'rat biyats keshdek't b́beyir jelbúts Iyesusi dek't boami. Jelb k'oshwotswere towat fa'ano botesh.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 Eegurahi kúp'o aatsatse tuut jelbuts aatso b s'eenfetso jongon giwts aatso jelbu togo dek't b́ tuwi.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 Mank'o b́wotor Iyesus, jelbu shuutso maantsi kayotse k'oyo k'oy dek't b́k'efera b́tesh. B́ danifwots bín tuzdek't «Danyifono! noo nó t'affe nee no kis'o deshatsiya?» bo eti.
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 Bíwere tokrotse tuut jongman bíhadi, aats k'armanshowere «S'ik eree» bí eti. Jongonu k'az b́k'ri, ay dek' s'ik etb́wtsi.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 Iyesuswere, «Hank'o itshatir eegoshe? Aak'owe imnetiyo it t'ut'i?» bí et.
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 Bowere ay shatwtsat, bo atsatsewo «Jongonat aats k'aron bísh bo aleyirwan kone bíwo?» bo eti.
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
