Woshetswotsi 25
1 Fist'os bí alguro K'isariyotse kindt keez aawo b́ teshiyakon manokere Iyerusalm maants bíami
А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2 Manoknowere kahni naashwotsnat ik ik een een Ayhudi jirwots Pawlosats bo s'aamiyo bot'intsi, «P'awlosi Iyerusalemi deewáár noosh sheeng keewo k'aluwe» ett bok'oni, han boettsonuwere P'awlosi weerindatse korde'er úd'osh bo geetsotsne.
Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
4 Fist'osmó «P'awlos K'isariyon tipi mootsne koteyiri, taawere kaari and aanar b́maants ametuwe,
Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
5 It naash naashuwotsuwere taanton K'isariyo maants amnee, P'awlos b́ fints gond fino b́beyal manoke s'amiwune» bí eti.
затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 Fist'os shmt aawoniye wee tats aawoniye bowawu aawwotsi bonton b́ beshiyakon K'isariyo maants no ami, manok nobodtsok'on yaatsok'on naashi jorats bedek't P'awlosi bíyok de'er bot'inetuwok'o bíazazi.
И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
7 P'awlos b́ t'intsok'on Iyerusalemn waats ayhudiyots gúrdek't need'at gaawu deshaw ay een een s'amiyotsi bí'ats bot'intsi,
И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 P'awloswere «Taa ayhudiyots Nemats wotowa Ik' maats wee Rom nugúsats t fints gond fino aaliye» ett bí'atse bíaniyit keewo b́keewi.
но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
9 Fist'osmó ayhudiyotsi geneúsho geeyat P'awlosi «Iyerusalem maants amr han jangosh manoke tshinatse angsho dek'osh geefneya?» bí eti.
Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
10 P'awlosmó hank'o ett bíaani, «Hambe! taa b́shinaatse mooshosh Rom nugúso angshi jori shinatse t need'iri, nee sheengsh dek'at ndantsok'on ayhudiyotsats t fints gond fino aaliye.
А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
11 Morretso twotiyal wee k'irosh betsit fayo tiats betsit morro finere wotiyal woruna eraatse, ernmó bo s'amiyan k'awuntsalka wotiyalmó konuwor bosh taan beshide'er imo falratse, taa Rom nugúsosh taash s'iilewe etaat t'intsree.»
Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
12 Manoor Fist'os bín izfwotsnton keewedek't «Romko nugúso taash s'iile etri wotiyal nugúsok ametunee» bí eti.
Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
13 Muk' aawwotsiyere hakon Nogúso Agrip'nat Bernik'e Fist'ossh «Dan jeenon waarne» etosh K'isari maants boweyi.
А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14 Manoknowere ay aawosh beyat boteshtsosh Fist'os P'awlos jango hank'o ett Nuguso Agrip'sh b́ keewi, «Filks tipk'rat k'az b́k'rts ash iko hanoke fa'e b́teshi,
И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
15 Taa Iyerusalemitse tteshor kahni naashuwotsnat Ayhudi eenashuwotsn ashaan bos'amiye hakon bíats t angshituwok'o boaati.
За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
16 Taamó ‹Ash iko bín s'amiruwots shinats t'inr bín bos'amirumansh b́keewude'aniyere s'amiyetsman beshide'er imo Rom datsatsi ashuwots neemaliye› etaat boosh tiaanyi.
Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
17 Mansh ashaan s'amiruwots ko'eyat hanok bowatsok'on ja'araniyere yaatsok'on angshi jorats bedek'at P'awlosi t shinats bot'intsituwok'o ti azazi,
И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
18 Bín s'aamirwots keewosh b́ganok need' bodek'tsok'on bí gond fino finere ett tgawtsok'o bín s'amiyosh betsit keew eegonoru bíats t'intsratsne.
Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
19 Ernmó bínton bomooshiru moosho bo haymanoti jangonat k'irt teshtso P'awlos ‹Kashetsiye› bí etiruwo Iyesus jange.
но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
20 Taawere hannaari keewo s'ilosh taan b́kic'ire P'awlosi ‹Iyerusalem maants amr bíyoke keewan jango angsho daatso shunfiya?› tieti.
И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
21 Bímó bí jango Rom nugúsoke bísh s'ileyish geeyat nugúsok taash s'iilewe bíettsosh manok tdaamifetsosh tipi moots b́teshetuwok'o tiazazi.»
Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
22 Agrip'were Fist'ossh «Taawor ashaan b́keewufere k'ebo geefe» bí eti. Fist'osuwere «Yaats bín k'ebetunee» bíet.
Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
23 Mansh yatsok'on Agrip'nat Bernik'e bo naashi taho tahdek't een baatson wotdek't kes'iruwotsatse naashuwotsnat kit kitotsi een een ashuwotsn deneyat waat angshi maa eenots bokindi, maniyere hakon Fist'os P'awlosi b́ s'eegiyi.
На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24 Hank'owere bíeti, «Nugúso Agrip'o! Itwere noonton fa'a ash jametsuwotso! ayhudiwots ‹Ashaan haniyere hakon kashon beyo bísh geyiratse› ett kuhefetst Iyerusalemitse, hanoknowere ti angshituwok'o taan boaattso it bek'iru ashaaniye.
Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
25 Taayere bíyatse k'irosh bín betsit gond fino daatsratse, bí Rom naashi naashosh ‹t jango taash s'iilewe› bíettsotse hanok woshosh t k'ut'i.
Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
26 Wotowa eree b́jangosh t doonzsh tguut'etwo daneets keewo deshatse, mansha s'ileyakon tguut'etuwo tdaatsituwok'owa etaat it shinats bítsnor iki Nugúso Agrip'o! nshinaats t'intsree.
А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
27 Tipetso danbaan dameeyor bí s'amiyets jango kits k'azo dartsi araatniye taash b́be'eyi.»
Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
