< হিতোপদেশ 21 >

1 সদাপ্রভুর হাতে রাজার হৃদয় জলপ্রবাহের মতো; তিনি যে দিকে চায়, সেই দিকে তা ফেরান।
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 মানুষের সব পথই নিজের দৃষ্টিতে সরল, কিন্তু সদাপ্রভু হৃদয় সব ওজন করেন।
Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 ধার্ম্মিকতা ও ন্যায়ের কাজ সদাপ্রভুর কাছে বলিদানের থেকে গ্রাহ্য।
Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 অহঙ্কারী দৃষ্টি ও গর্বিত মন, দুষ্টদের সেই বাতি পাপময়।
Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 পরিশ্রমীর চিন্তা থেকে শুধু ধনলাভ হয়, কিন্তু যে কেউ তাড়াতাড়ি করে তার কাছে শুধু দারিদ্রতা আসে।
Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 মিথ্যাবাদী জিহ্বা দ্বারা যে ধনকোষ লাভ, তা দ্রুতগামী বাষ্পস্বরূপ, তার অন্বেষণকারী মৃত্যুর অন্বেষী।
Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 দুষ্টদের হিংস্রতা তাদেরকে উড়িয়ে দেয়, কারণ তারা ন্যায় আচরণ করতে অসম্মত।
Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 অপরাধী লোকের পথ বাঁকা; কিন্তু বিশুদ্ধ লোকের কাজ সরল।
Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 বরং ছাদের কোণে বাস করা ভাল, তবু বিবাদিন বন্দিনী স্ত্রীর সঙ্গে বাড়িতে বাস করা ভাল নয়।
По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 ১০ দুষ্টের প্রাণ মন্দের আকাঙ্খা করে, তার দৃষ্টিতে তার প্রতিবাসী দয়া পায় না।
Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 ১১ উপহাসককে শাস্তি দিলে অবোধ বুদ্ধিমান হয়, বুদ্ধিমানকে বুঝিয়ে দিলে সে জ্ঞান বৃদ্ধি করে।
Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 ১২ যিনি ধার্মিক, যিনি দুষ্টদের বংশের বিষয় বিবেচনা করেন; তিনি দুষ্টদেরকে নিক্ষেপ করে বিনাশ করেন।
Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 ১৩ যে গরিবের কান্না শোনে না, সে নিজে ডাকবে, সে শুনতে পাবে না।
Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 ১৪ গোপন দান রাগ শান্ত করে এবং গোপনভাবে দেওয়া উপহার শান্ত করে প্রচন্ড ক্রোধ।
Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 ১৫ ন্যায় আচরণ ধার্ম্মিকের পক্ষে আনন্দ, কিন্তু অধর্মাচারীদের পক্ষে তা সর্বনাশ।
Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 ১৬ যে বুদ্ধির পথ ছেড়ে ঘুরে বেড়ায়, সে মৃতদের সমাজে থাকবে।
Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
17 ১৭ যে আমোদ ভালবাসে, সে গরিব হবে; যে আঙ্গুর রস ও তেল ভালবাসে, সে ধনবান হবে না।
Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 ১৮ দুষ্ট ধার্ম্মিকদের মুক্তিপণস্বরূপ, বিশ্বাসঘাতক সরলদের পরিবর্ত্তস্বরূপ।
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 ১৯ বরং নির্জন ভূমিতে বাস করা ভাল, তবু বিবাদিন বন্দিনী ও অভিযোগকারী স্ত্রীর সঙ্গে বাস করা ভাল নয়।
По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 ২০ জ্ঞানীর নিবাসে মূল্যবান ধনকোষ ও তেল আছে; কিন্তু নির্বোধ তা নষ্ট করে।
Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 ২১ যে ধার্মিকতার ও দয়ার কাজ করে, সে জীবন, ধার্ম্মিকতা ও সম্মান পায়।
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 ২২ জ্ঞানী বলবানদের নগর আক্রমণ করে এবং তার নির্ভর স্থানের শক্তি নত করে।
Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 ২৩ যে কেউ নিজের মুখ ও জিহ্বা রক্ষা করে, সে বিপদ থেকে নিজের প্রাণ রক্ষা করে।
Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 ২৪ যে গর্বিত ও অহঙ্কারী, তার নাম উপহাসক; সে গর্বের প্রাবল্যে কাজ করে।
Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 ২৫ অলসের অভিলাষ তাকে মেরে ফেলে, কারণ তার হাত কাজ করতে অসন্মত।
Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 ২৬ কেউ সমস্ত দিন চায় আরো চায়; কিন্তু ধার্মিক দান করে, অনিচ্ছা প্রকাশ করে না।
Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 ২৭ দুষ্টদের বলিদান ঘৃণিত, দুষ্ট আচরণ আসলে তা আরও ঘৃণার্হ।
Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 ২৮ মিথ্যাসাক্ষী বিনষ্ট হবে; কিন্তু যে ব্যক্তি শোনে, তার কথা চিরস্থায়ী।
Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 ২৯ দুষ্ট লোক নিজের মুখ শক্ত করে; কিন্তু যে সরল, সে নিজের পথ সুস্থির করে।
Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 ৩০ জ্ঞান নেই, বুদ্ধি নেই, উপদেশ নেই যা সদাপ্রভুর বিরুদ্ধে দাঁড়াতে পারবে।
Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 ৩১ যুদ্ধের দিনের র জন্য ঘোড়া সুসজ্জিত হয়; কিন্তু বিজয় সদাপ্রভু থেকে হয়।
Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

< হিতোপদেশ 21 >