Malasu 1
1 Goe buga ganodini malasu amo Soloumone (Da: ibidi ea mano) Isala: ili hina bagade da dedei.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Goe da malasu amo ea di bagade fidimuyo amola dia noga: le hou moloi ba: ma: ne amola hou ida: iwanedafa olelesa. Amola noga: le amo sia: dawa: ma: ne ea bai da gududafa.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Amola ilia da dima noga: le hou moloi ahoanoma: ne olelesa amola defele hamoma: ne olelesa.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Amola ilia di dawa: loma: ne hamosa amola dunu dawa: su bagade olelesa eno dunu goi olelema: ne.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Amo sia: dedei da bagade dawa: su dunu ilima dawa: loma: ne, olelesu amola moloidafa hou imunu.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Amasea, ilia da malasu wamolegei bai amo noga: le dawa: ma: ne amola malasu da moloi dunu ea hou heda: ma: ne eno hou doaga: sea, dawa: ma: ne olelesa.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Di da bagade dawa: su hou lamu hanai galea, hidadea Godema nodone dawa: ma. Gagaoui dunu ilia da dawa: su bagade lama: ne hame asigisa, amola moloidafa hou dawa: mu higasa.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Nagofe! Dia noga: le nabima, dia ada amola ame elea sia: sea.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Elea olelebe amo ea dia hou da gado heda: mu amola dia hamobe liligi da nina: hamoi habuga o galogoaga gisa: gisu amo ba: le defele ba: mu.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Nagofe dia! Wadela: le hamosu dunu ilia dima adoba: sea, di amoma maedafa madelama.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ilia sia: sa, “Misa! Ninia hedemusa: noga: i dunu medole legemusa: hogola masunu.
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Amasea ninia ilia liligi lale ninia diasuga gaguli masunu amola ninia da liligi gagui dunu agoai esalumu.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Misa! Ninima madelama! Amola ninia wamolai liligi gilisili gagumu.”
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Nagofe! Agoai dunu ilima mae gilisima amola di gasigama.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Ilia da gasa bagadewane eso huluane eno dunu medole legemusa: momagei esala.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Amola di da sio di hanai amo sio sa: ima: ne sani amoga gaguma: ne e ba: lalea hame ligisisa.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Be dunu nowa e amane hamosea, e da hina: bogoma: ne sani amoga hina: sa: ima: ne logo hogosa.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Wamolasu e da ea wamolasu hamobeba: le da bogosu ba: mu. Nowa da nimi gasa fi hou bagade hamosea da bogosu ba: mu.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Nabima! Bagade Dawa: su Hou da welala amola logoga amola gilisisu bidi lama: ne diasu sogega welala.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Gasa gala welala amola fi sogebi logo holeiga amola dunu huluane gilisibi amola misini gilisisu sogebi.
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Gagaoui dunu habowali dili da gagaoui esaloma: bela: ? Habowali dilia da Bagade Dawa: su Hou amoma higale oufesega: ma: bela: ? Amola habogala dawa: lama: bela: ?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Na da dilima gagabole sia: sea, dilia noga: le nabima! Na da hahawane sia: olelesa amola na dawa: dilima olelemu.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Na da dilima welalu amola dili misa: ne sia: nanu, be dilia da hame nabi amola dilia da na sia: be hame dawa: digi.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Dili da na fada: i sia: i higa: i amola na olelei amola dili da amane hamomusa: hame hanai amola na gagabosu hame nabi.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Amaiba: le, dilia da da: i dioi doaga: sea na da diliba: le oufesega: mu amola na da dili gadele oumu dilima beda: ga da: i dioi doaga: sea.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Adi liligi, mulu mabe amo defele se fo mabe defele dilima da: i dioi amola se nabasu doaga: sea,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 dilia da hahawane bagade dawa: su esalusu hogomu amola wemu. Be na da hame nabimu. Dilia da na hogoi helemu. Be amomane dilia da na hame ba: mu.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Dili da musa: Bagade Dawa: su Hou hogomusa: hame hamosu amola dili da Gode Ea moloidafa hou nabimu higasu.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Dili da na sia: amo hame nabasu amola na olelesea amoga hame dawa: su.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Amaiba: le dili da dilia higa: i amo ea bidi lamu. Amola dili hou amo hamoiba: le, dilia da olomu.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Hame dawa: su dunu ilia bogosu bai da ilia Bagade Dawa: su Hou amo higasa. Amola gagaoui dunu ilia da ilia gagaoui hou amoga ilila: wadela: sa.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Nowa da nama nabasu hou hamosea amo da gaga: su ba: mu, amola e da udigili beda: su hou bai hame ba: mu.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
