< Asunasi Dunu Ilia Hou 18 >
1 Bolo da A: denese moilai yolesili asili, Golidia moilai bai bagadega doaga: i.
Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 Amoga e da Yu dunu ea dio amo A: gowila gousa: i. A: gowila da Bonadase sogega lalelegei. Louma Hina ea dio amo Galodiase da Yu dunu huluane Louma soge fisili gadili masa: ne sia: beba: le, A:gowila amola ea uda e dio amo Balisila, da ayawane Golidia moilaiga misi esalu. Bolo da elama gousa: musa: asili,
О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
3 ela diasuga esalu. E da ela defele, abula diasu amunasu hawa: hamosu hamonanebeba: le, elama gilisili hawa: hamonanu.
И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 Bolo da Yu dunu amola Galigi dunu, ili Gode Ea Sia: dafawaneyale dawa: ma: ne, Sa: bade eso huluane sinagoge diasu ganodini fofada: nanu.
И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 Sailase amola Dimodi da Ma: sidounia yolesili, ema doaga: beba: le, Bolo da eno hawa: hamosu yolesili, Gode Sia: fawane olelelalu. E da Yu dunuma Yesu da Mesaiadafa, amo sia: olelei.
А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.
6 Be ilia ema sia: ga gegeiba: le, amola ogogole e da wadela: i dunu ilia udigili sia: beba: le, e da ilia hou higa: i olelema: ne, ea abula osobo doga: ma: ne duduli, amane sia: i, “Dilia eso huluane Fifi Ahoanusu da fisi dagoiba: le, dilisu wadela: le hamoiba: le fisi. Ni hame! Wali na da dili yolesili, Dienadaile dunu ilima fawane Gode Ea sia: olelemu.”
Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.
7 Amaiba: le, e da Yu dunu yolesili, Godema nodone sia: ne gadosu Dienadaile dunu ea dio amo Daidiase Yasadase, amo ea diasu ganodini esalumusa: asi. Ea diasu da sinagoge diasu dafulili dialu.
И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 Sinagoge ouligisu dunu ea dio amo Galisibase, e amola ea sosogo fi huluane da Hina Yesu Gelesu Ea hou lalegagui dagoi. Amola Golidia moilai ganodini esalu dunu eno bagohame, Gode Ea sia: nababeba: le, lalegaguli, hanoga fane sanasi dagoi ba: i.
А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 Gasi afaega, Bolo da mae golale esalawane ba: i. Amo ganodini, Hina Gode da ema amane sia: i, “Mae beda: ma! Mae yolesili, Gode Ea sia: olelelaloma!
И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;
10 Bai Na da dia Fidisu esala. Amo moilai bai bagade ganodini Na hou lalegagumu dunu da bagohame esalebeba: le, ha lai dunu da di wadela: mu hamedei ba: mu!”
защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
11 Amaiba: le, mae yolesili, Bolo da oubi 18 amoga, Gode Ea sia: olelesa esalu.
И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.
12 Louma gamane da Aga: ia soge ouligima: ne, Louma dunu ea dio amo Galiou ilegei. Amalalu, Yu dunu da gilisili, Bolo gagulaligili, fofada: su diasuga hiouginana asi.
А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:
13 Ilia Galiouma amane sia: i, “Amo dunu da eno dunuma ili gamane sema wadela: ma: ne, Godema sia: ne gadosu hou giadofale olelesa.”
Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.
14 Bolo da bu adole imunusa: dawa: i galu. Be Galiou da Yu dunuma bu adole i, “E da wadela: idafa hou hamoi ganiaba, na da dilima asigiwane nabimu da defea gala: loba.
Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;
15 Be amo sia: ga gegesu da sia: amola dunu ea dio amola dilia Yu sema, amo hou fawane fofada: sa. Amaiba: le, dilisu amo hou hahamomu da defea galu. Na da amo udigili hou hame fofada: mu!”
но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16 Amalalu, e da Yu dunu gadili sefasi.
И изпъди ги от съдилището.
17 Amalalu, Yu dunu da sinagoge ouligisu dunu ea dio amo Sosodinisi, amo gagulaligili, fofada: su diasu midadi bagadewane fananu. Be amo hou ba: beba: le, Galiou da hame sia: i.
Тогава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.
18 Bolo da eso bagohame Golidia moilai ganodini, e amola Yesu Ea fa: no bobogesu fi dunu gilisili esalu. Amalalu, e amola Balisila amola A: gowila ilia yolesili asili, foga ahoasu dusagai amo ganodini fila heda: le, Silia sogega doaga: musa: asi. Senegalia moilaiga fisimusa: dawa: loba, Bolo da hidadea ea dialuma hinabo enoga waga: i dagoi. E da musa: amo hou hamomusa: , Godema ilegele sia: beba: le, hamoi.
А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19 Ilia Efesase moilaiga doaga: i. Bolo da Efesase moilaiga A: gowila amola Balisila, yolei. Hisu da sinagoge diasu amo ganodini golili sa: ili, gilisili Yu dunu ilima fofada: su sia: dalu.
Като стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.
20 Ilia da Boloma e da eso eno Efesase moilaiga ouesaloma: ne sia: i, be Bolo da ‘hame mabu’ sia: i.
но се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
21 Be yolesili asili, ilima amane sia: i, “Gode da hanai galea, na da dili bu ba: la misunu.” Amalalu, e da Efesase moilai yolesili, foga ahoasu dusagai amo ganodini fila heda: le, asi.
А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
22 E da Sesalia moilaiga doaga: le, bu Yelusaleme moilai bai bagade amoga Yesu Ea fa: no bobogesu dunu gousa: musa: asi. Amalalu, yolesili, A:dioge moilaiga asi.
И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
23 A: dioge moilaiga ouesalu, e da yolesili, Gala: isia amola Falidia, amo soge ganodini Yesu Ea fa: no bobogesu dunu ilia dogo denesima: ne amola ilima gasa ima: ne lalu.
И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.
24 Amo esoga, Yu dunu ea dio amo Abolose, e da A: legesa: nedelia moilaiga lalelegei, amo da Efesase moilaiga misi. E da Gode Sia: Dedei bagadewane dawa: i galu. E da lafidili olelesu hou bagade dawa: iou.
И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 Dunu eno da ema Gode Ea Logo olelebeba: le, e da hahawane mae giadofale, Yesu Ea hou olelesu. Be e da Yone Ba: bodaise amo ea hanoga fane sanasi hou fawane dawa: i galu.
Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,
26 E da mae beda: iwane, sinagoge diasu ganodini olelesu hamoi. Be Balisila amola A: gowila da ea sia: nababeba: le, ela da amo dunu ela diasuga oule asi. Ela da Gode Ea Logodafa ema bu noga: le dawa: ma: ne olelei.
Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 Amalalu, Abolose da Aga: ia sogega masusa: dawa: i galu. Amaiba: le, Efesase Yesu Ea fa: no bobogesu dunu da Aga: ia fa: no bobogesu dunuma meloa dedene iasi. Ilia da Aga: ia dunuma ilia Abolose hahawane yosia: ma: ne sia: i. Abolose da amo sogega doaga: loba, e da dunu amo ilia da Gode Ea hahawane dogolegele iasu ba: beba: le, Yesu Ea hou lalegagui dagoi, e da amo bagade fidisu.
И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 E da Yu dunuma dunu huluane ba: ma: ne gasa bagadewane fofada: nanu. E da ilia sia: ea sia: ga osa: le heda: i dagoi. Gode Sia: Dedei da Yesu Gelesu da Mesaidafa olelesa, amo e da noga: le olelei.
защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.