2 Hina 17
1 Yuda hina bagade A: iha: se ea ouligibi ode fagoyale amoga, Housia (Ila egefe) da Isala: ili hina bagade hamoi. E da Samelia moilai bai bagadega esala, ode sesegeyale agoane Isala: ili fi ouligilalu.
В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, и царува девет години.
2 E da Hina Godema wadela: i hou hamoi. Be hina bagade ilia da musa: bisili Isala: ili ouligilalu, amo ilia wadela: i hou defele amai hame.
Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.
3 Asilia hina bagade Sia: lama: nisa da ema doagala: beba: le, Housia da goaya: i. Amalalu, e da ode huluane amoga, Sia: lama: nisama su dabe i.
Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.
4 Be ode afaega, Housia da sia: adola ahoasu dunu, ili Idibidi hina bagade Sou, amo ea fidisu adole ba: ma: ne, asunasi. Amalalu, e da Asilia fima odega su dabe iasu bu hame i. Sia: lama: nisa da amo nababeba: le, ea dunu ilia da Housia gagulaligili, se iasu diasu ganodini sanasi.
А след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египатския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.
5 Amalalu, Sia: lama: nisa da Isala: ili soge doagala: le, golili sa: ili, Samelia eale disi. E da ode udiana agoanega Samelia dunu doagala: la afufusu.
И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.
6 Amo ode ganodini, (Housia ea ouligibi ode sesegeyale gala) Asilia hina bagade da Samelia hasalalu, fedelai. E da Isala: ili dunu udigili hawa: hamoma: ne, Asilia sogega mugululi asi. Ea sia: beba: le, Isala: ili mugululi asi dunu mogili da Ha: ila sogega fi galu, mogili da Gousa: ne soge (Ha: ibo Hano gadenene) amola mogili da Midia soge moilai amo ganodini fi.
В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.
7 Samelia moilai bai bagade hasali ea bai da Isala: ili dunu ilia da ilia Hina Godema wadela: le hamoi. Musa: , Hina Gode da ili Idibidi hina bagadema gaga: le, Isala: ili dunu ilia Idibidi soge fisimusa: gadili oule asi. Be amo mae dawa: le, ilia Ema wadela: le hamoi. Ilia da ogogosu ‘gode’ma nodone sia: ne gadosu.
А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,
8 Ga: ina: ne soge fi musa: esalu dunu da wadela: i hou bagadedafa hamobeba: le, Isala: ili dunu da gusuba: i mogodigili ahoanoba, Hina Gode da Ga: ina: ne dunu gadili sefasi. Be Isala: ili fi dunu da Ga: ina: ne fi ilia wadela: i hou defele hamoi. Amola Isala: ili hina bagade ilia da ga fi ilia wadela: i hou hamoiba: le, Isala: ili fi dunu da amo fa: no bobogesu.
и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе узакониха.
9 Isala: ili fi dunu da Hina Gode Ea higa: i ba: su hou, amo hamosu. Ilia da ilia moilai huluane, fonobahadi amola bagade, amo ganodini ogogosu ‘gode’ma nodone sia: ne gadosu sogebi gaguli gagai.
И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си сторили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.
10 Agolo huluane da: iya amola ifa huluane ougiha, ilia da gele golasu ifa amola wadela: i uda ‘gode’ Asila agoaila hahamone, bugisisi.
Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всуко зелено дърво;
11 Wadela: i fi dunu amo Hina Gode da Isala: ili sogega gadili sefasi, ilia wadela: i hou defele, Isala: ili dunu da ogogosu ‘gode’ ilia oloda da: iya, gabusiga: manoma gobele salalusu. Ilia wadela: le bagadewane hamobeba: le, Hina Gode da ougi bagade ba: i.
и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха Господа,
12 Hina Gode da ilima ogogole ‘gode’ agoai ilima mae nodone sia: ne gadoma: ne sia: i. Be ilia da Hina Gode Ea hamoma: ne sia: i hamedafa nabi.
и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.
13 Hina Gode da musa: Ea sia: adola ahoasu dunu amola balofede dunu ili Isala: ili fi amola Yuda fi ilima sisane amane sia: ma: ne asunasi. “Dilia wadela: i hou yolesili, Na hamoma: ne sia: i nabawane hamoma! Na hamoma: ne sia: i huluane da Sema (amo Na da Na hawa: hamosu balofede dunu ilia lafidili dilia aowalalima iasu) amo ganodini dedei diala.”
Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратох чрез слугите Си пророците.
14 Be ilia da nabasu hou hamedafa dawa: i. Ilia aowalalia da Hina Gode Ea hou dafawaneyale hame dawa: i, amola Isala: ili fifi misi dunu da ilia hou defele, gawamaga: i.
При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.
15 Ilia Hina Gode Ea hamoma: ne sia: i hame nabasu. Ilia da hamedei loboga hamoi ‘gode’ agoaila ilima nodone sia: ne gadoiba: le, ilisu da hamedei dunu agoai ba: i. Ilia da fifilai ilia soge sisiga: le dialu, amo ilia hou fa: no bobogei. Ilia da Hina Gode Ea hamoma: ne sia: i, “Ga fi ilia hou defele mae hamoma!” amo nabawane hame hamosu.
Бяха отхвърлили повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
16 Ilia da ilia Hina Gode Ea sema huluane fi dagoi. Ilia da amoma nodone sia: ne gadomusa: , bulamagau gawali mano aduna gouliga hamoi. Amola ilia da ogogosu uda ‘gode’ Asila e agoaila hamoi, amola gasumuni ilima nodone sia: ne gadosu, amola ogogosu ‘gode’ Ba: ilema hawa: hamosu.
И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяхъ направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.
17 Ilia da ilia dunu mano amola ilia uda mano amo ogogosu ‘gode’ma wadela: i hou dabe ima: ne, gobele salalusu. Ilia da gesami dasu amola wadela: i ba: la: lusu dunu, ilima fada: i sia: nabi. Ilia eno liligi mae dawa: le, Hina Gode ba: ma: ne, wadela: i hou fawane hamonanusu. Amaiba: le, Hina Gode da ougi ba: i.
Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневили.
18 Hina Gode da Isala: ili fi ilima ougiba: le, E da ili bu mae ba: ma: ne, ili mugululi ga asunasi. Yuda fi fawane da ilia soge ganodini esalebe ba: i.
Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.
19 Be Yuda fi amolawane da ilia Hina Gode Ea sema nabawane hame hamosu. Ilia da Isala: ili fi ilia hou lalegagui, amo ba: beba: le, defele hamoi.
Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.
20 Hina Gode da Isala: ili fi higale, ilima dawa: ma: ne se dabe i, amola E da logo doasiba: le, dodona: gi ha lai dunu da ilima se bagade iasu. Amalalu, E da ili bu mae ba: ma: ne, ili mugululi ga asunasi.
Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицато Си.
21 Hina Gode da Isala: ili mogili, na: iyado Isala: ili amola na: iyado Yuda hamonanu, Isala: ili fi da Yelouboua: me (Niba: de egefe) ilia hina bagade hamoi. Yelouboua: me da ili Hina Gode yolesima: ne hamoi, amola wadela: i hou baligili hamoma: ne, ili oule asi.
Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги де извършват голям грях.
22 Ilia da Yelouboua: mema fa: no bobogele, wadela: i hou huluane ea hamosu, amo defele hamoi.
И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставиха то тях
23 Amalalu, fa: no Hina Gode da E da musa: Ea balofede dunu amodili sisai defele, ili ba: mu higa: iba: le, ilia sogega fadegale, mugululi ga asunasi.
докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичкоте Си слуги пророците. Така Израил беде отведен от своята цемя в Асирия, гдето е и до днес.
24 Asilia hina bagade da Isala: ili dunu Samelia soge ganodini esalu, mugululi Asilia sogega asunasi. Amalalu, e da Asilia dunu amo da Ba: bilone, Giudia, Aifa, Ha: ima: de, Sefafa: ime amo ganodini esalu, amo dunu lale, ili huluane Samelia soge ganodini ha: ini fima: ne oule asi. Ilia da Samelia soge moilai huluane lale, amo ganodini ha: ini fi.
Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сафаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.
25 Ilia da degabo ha: ini fisia, ilia da Hina Godema hame nodone sia: ne gadosu. Amaiba: le, Hina Gode da laione wa: me asunasili, ili mogili fane legei.
А в началото на зеселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прети между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
26 Asilia hina bagade da dunu e da Samelia soge ganodini ha: ini fima: ne asunasi, amo da Samelia sogega Gode sema amo noga: le hame dawa: beba: le, amo Gode da ili medoma: ne laione wa: me asunasi, amane sia: nabi.
По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти преселе и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.
27 Amaiba: le, e da amane hamoma: ne sia: i, “Gobele salasu dunu amo nini gagulaligisa, niniga afae bu asunasima. E da Samelia sogega bu fimusa: ahoanoba, e da ninia dunuma, Samelia soge fi ilia sema noga: le olelema: ne sia: ma!”
Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.
28 Amaiba: le, Isala: ili mugululi asi gobele salasu dunu afae da Bedele moilaiga buhagi. Amogawi, e da dunu ilima Hina Godema nodone sia: ne gadosu hou olelei.
И така, един от свещениците, които бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29 Be Asilia dunu amo da Samelia ganodini ha: ini fi, ilia da mae fisili, ilia loboga hamoi ‘gode’ liligi hamosu. Ilia da amo liligi ilima nodone sia: ne gadosu sogebi amo Isala: ili dunu da hamoi, amo ganodini sali. Momogi afae afae da loboga hamoi ‘gode’ afae afae ilia esalebe moilai ganodini hahamoi.
Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
30 Ba: bilonega misi dunu da ogogosu ‘gode’ Sagode Binode amo agoaila hahamoi. Guidiaga misi dunu da ogogosu ‘gode’ Na: igale amo agoaila hahamoi. Ha: ima: dega misi dunu da ogogosu ‘gode’ Asiaima amo agoaila hahamoi.
Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,
31 Aifaga misi dunu da ogogosu ‘gode’ Nibiha: se amola Dada: ge elea agoaila hahamoi. Amola Sefafa: imega misi dunu da ilia ogogosu ‘gode’ aduna, Ana: melege amola A: dala: melege elama ilia mano gobele salalusu.
авците поставиха Наваз и Гартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.
32 Amo dunu huluane da Hina Godema amolawane nodone sia: ne gadoi. Ilia da ilia gilisisu amoga dunu amo gobele salasu dunu hamoma: ne udigili ilegei. Amo dunu da ilia ogogosu ‘gode’ oloda amoga gobele salasu hou hamonanusu.
Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за восоките места от всичките люде между тях, които служеха в тях в капищата по високите места.
33 Amaiba: le, ilia da Hina Godema nodone sia: ne gadosu, be ilia da soge fi amoga ilia misi, amo ilia hou defele, ogogosu ‘gode’ ilima gilisili nodone sia: ne gadosu.
Бояха се от Господа, и на съботите си боговете служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
34 Amola ilia da amogainini wali eso amola ilia musa: hou hamonana. Ilia da Hina Godema nodone sia: ne gadosu hame hamosa. Amola ilia da sema amola hamoma: ne sia: i amo E da Ya: igobe (Gode da ema Isala: ili dio asuli) amo egaga fima i, amo ilia da nabawane hame hamosa.
Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,
35 Hina Gode da musa: Isala: ili dunuma gousa: su hamoi. Amola E da ilima amane hamoma: ne sia: i, “Eno ‘gode’ ilima mae nodone sia: ne gadoma. Ilima mae beguduma, amola ilima gobele salasu hou mae hamoma!
с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;
36 Na, Hina Godedafa, da gasa bagadewane dili Idibidi sogega esalu, gadili oule asi. Amaiba: le, dilia Na hamoma: ne sia: i fawane nabima! Dilia Nama fawane beguduma, amola Nama fawane gobele salasu hamoma!
но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.
37 Dilia eso huluane, sema amola hamoma: ne sia: i, Na da dilia dawa: ma: ne dedei, amo huluane nabawane hamoma! Eno ‘gode’ma nabasu hou maedafa hamoma!
И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.
38 Amola gousa: su amo Na da dilima hamoi, amo maedafa gogolema!
И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от дреги богове.
39 Na da dilia Hina Godedafa! Na sia: fawane nabima! Amasea, Na da dilima ha lai dunu amoga gaga: mu.”
Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
40 Be eno Samelia sogega misi dunu da Gode Ea Sia: nabimu higa: i. Ilia da mae fisili, ilia musa: hou hamonanusu.
Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.
41 Amaiba: le, amo dunu da Hina Godema nodone sia: ne gadoi, amola gilisili ilia ogogosu loboga hamoi ‘gode’, ilima nodone sia: ne gadosu. Amola amogainini wali eso iligaga fi da amaiwane hamosa.
И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.
