2 Hina 16
1 Isala: ili hina bagade Biga (Lemalaia egefe) amo ea ouligibi ode 17 amoga, A:iha: se (Youda: me egefe) da Yuda hina bagade hamoi.
В седемнадесетата година на Факея, Ромеловия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.
2 A: iha: se da lalelegele, ode 20 agoane esalu, e da muni Yuda hina bagade hamoi, amola e da Yelusaleme moilai bai bagadega esala, ode 16 agoanega Yuda fi ouligilalu. E da ea aowa hina bagade Da: ibidi ea molole hamosu hou defele hame hamoi. Be e da wadela: i hou hamobeba: le, Hina Gode da ema hahawane hame galu.
Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,
3 E da Isala: ili hina bagade ilia wadela: i hou defele hamoi. E da wadela: idafa hou amo Ga: ina: ne dunu ilia hamoi (Isala: ili dunu da Ga: ina: ne soge fedele lamusa: gusuba: i mogodigisia, Hina Gode da Ga: ina: ne dunu gadili sefasi) amo ilia hou defele hamoi. Bai e da hina: egefe amo ogogosu loboga hamoi ‘gode’ ilima nodone sia: ne gadomusa: , gobele sali.
но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
4 E da ogogosu ‘gode’ma nodone sia: ne gadosu sogebi agolo da: iya galu, amola ifa huluane ilia ougiha galu amogai, A:iha: se da ohe amola gabusiga: manoma gobele salalusu.
Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.
5 Silia hina bagade, Lisini amola Isala: ili hina bagade Biga da Yelusaleme doagala: le, eale disi, be ilia da A: iha: se hasalimu hamedei ba: i.
Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадихаАхаза, но не можаха да му надвият.
6 (Amogalu, Idome hina bagade da Ila: de moilai bu fedelai. E da Yuda fi dunu Ila: de moilai amo ganodini esalebe, amo gadili sefasi. Idome dunu da Ila: de ganodini fimusa: heda: i. Amola amoganini ilia da wali amoga esala)
В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; асирийците дойдоха в Елат та живееха там, гдето са и до днес.
7 A: iha: se da sia: adola ahoasu dunu ili amo Asilia hina bagade Digala: de Bilisa ema asunasi. Ilia da ema A: iha: se ea sia: da amane adosi, “Na da dia dogolegei hawa: hamosu dunu! Silia hina bagade amola Isala: ili hina bagade da nama doagala: lala! Di misini, na gaga: ma!”
Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-фаласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на на Израилевия цар, който се подигна против мене.
8 A: iha: se da silifa amola gouli, amo da Debolo Diasua dialu, amola hina bagade diasua dialu, amo lale, Asilia hina bagadema iasi.
А Ахаз взе среброто и златото, което се набери в Господния дом и д съкровищницата на царската къща, та ги проти подарък на асирийския цар.
9 Digila: de Bilisa da A: iha: se ea adole ba: su nababeba: le, ea dadi gagui dunu wa: i huluane gadili mogodigili asili, Dama: saga: se moilai bai bagade doagala: i. E da moilai fedelale, hina bagade Lisini medole legele, amola dunu fi huluane Ge sogega udigili hawa: hamomusa: mugululi asi.
И асирийския цар го послуша и възлезе против Дамаск та го превзе, и тведе жителите му в Кир, а Расина уби.
10 Yuda hina bagade A: iha: se da Dama: saga: se moilai bai bagadega, Digala: de Bilisa gousa: musa: asili, e da oloda amogawi dialu amo ba: i dagoi. E da amo oloda agoaila defele, liligi huluanedafa hahamonanu, amo hamone, gobele salasu dunu Iulaiama iasi.
А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.
11 Amaiba: le, gobele salasu dunu Iulaia da amo Dama: saga: se oloda A: iha: se da Yelusalemema bu mae doaga: le, amo defele, eno hamoi.
И свещеник Урия направи жертвеник точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.
12 A: iha: se da Yelusaleme moilai bai bagadega buhagili, oloda hamoi dagoi ba: i.
И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника та направи принос върху него.
13 Amaiba: le, e da amo da: iya ohe amola gala: ine iasu gobele salasu. Amola amo da: iya waini hano iasu amola olofosu gilisisu iasu maga: me soga: digi.
И върху тоя жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.
14 Balasega hamoi oloda amo da Hina Godema nodoma: ne ilegei da Debolo Diasu amola gaheabolo oloda amo dogoa dibiga dialebe ba: i. Amaiba: le, A:iha: se da Hina Gode Ea oloda fadegale, ea oloda ea ga (north) bega: amoga gaguli asi.
А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от мястото му между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.
15 Amalalu, e da Iulaiama amane hamoma: ne sia: i, “Na oloda bagade amo da: iya hahabe wadela: i hou dabe iasu amola daeya gala: ine iasu amola hina bagade amola dunu fi ilia wadela: i hou dabe iasu amola gala: ine iasu amola dunu fi ilia waini iasu huluane, na oloda da: iya gobele salima. Amola amogawi, gobele salasu ohe huluane ilia maga: me soga: digima. Be Hina Gode Ea oloda balasega hamoi amoga na ba: la: lusu hou hamoma: ne yolesima.”
И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето принасяно от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене за да се допитвам до Господа.
16 Iulaia da hina bagade ea hamoma: ne sia: i defele hamoi.
И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.
17 Hina bagade A: iha: se da balasega hamoi gaguli fula ahoasu gagili liligi (amoga ilia da Debolo ganodini hawa: hamosu) amo mugului amola ofodo amo da: iya dialu, amo fadegale fasi. Amola e da balasega hamoi ofodo sugi bagade amo balasega hamoi bulamagau ilia baligi da: iya dialu, amo fadegale, bu gele baiga ligisi.
А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от там умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.
18 Amola e da Asilia hina bagade ema nodoma: ne, e da Debolo Diasuga fafai amo da: iya ilia da hina bagade fisu bugisi, amo fadegai amola hina bagade hina: Debolo Diasuga golili dasu logo holei, amo ga: si dagoi.
И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.
19 Hina bagade A: iha: se ea hawa: hamonanu eno huluane da “Yuda hina bagade Ilia Hamonanu Meloa,” amo ganodini dedene legei.
А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
20 A: iha: se bogole, hina bagade bogoi uli dogosu sogebi Da: ibidi Moilai Bai Bagadega uli dogone sali. Egefe Hesegaia da, e bagia, Yuda fi ilia hina bagade hamoi.
И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.
