সামসঙ্গীত 44
1 ১ হে ঈশ্বৰ, আমি আমাৰ নিজৰ কাণেৰে শুনিলোঁ; পূৰ্বকালত আমাৰ পূর্বপুৰুষ সকলৰ দিনত তুমি যি যি কাৰ্য কৰিছিলা, সেই সম্বন্ধে আমাক তেওঁলোকে ক’লে।
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 ২ তুমি তোমাৰ নিজৰ হাতেৰেই আন জাতিবোৰক খেদি দিছিলা; সেই ঠাইত তুমি আমাৰ লোকসকলক স্থাপন কৰিলা। তুমি সেই সকলো লোকক নাশ কৰিলা, কিন্তু আমাৰ লোকসকলক তুমি মুক্ত কৰি বিস্তাৰিত কৰিলা।
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 ৩ তেওঁলোকে নিজৰ তৰোৱালৰ দ্বাৰাই সেই দেশ অধিকাৰ কৰা নাছিল, নিজৰ বাহুৰ শক্তিত জয় লাভ কৰা নাছিল; কিন্তু তোমাৰ সোঁ হাত, তোমাৰ বাহু, আৰু তোমাৰ মুখৰ দীপ্তিয়েহে তাক কৰিছিল; কিয়নো আমাৰ লোকসকলৰ ওপৰত তোমাৰ অনুগ্ৰহ আছিল।
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 ৫ আমাৰ শত্রুবোৰক আমি তোমাৰ দ্বাৰায়েই তললৈ ঠেলি পঠাম; আমাৰ বিপক্ষে উঠাসকলক আমি তোমাৰ নামত ভৰিৰ তলত গছকিম।
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 ১৩ ওচৰ-চুবুৰীয়াৰ আগত তুমি আমাক নিন্দাৰ বিষয় কৰিছা; চাৰিওফালৰ লোক সকলৰ ওচৰত আমাক বিদ্ৰূপ আৰু তুচ্ছজ্ঞানৰ পাত্ৰ কৰিছা।
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 ১৭ আমালৈ এই সকলো ঘটিল; তথাপি আমি তোমাক পাহৰা নাই, অথবা তোমাৰ ব্যৱস্থাৰ বিষয়ে বিশ্বাস-ঘাতকতা কৰা নাই।
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 ২২ কিন্তু তথাপিও তোমাৰ কাৰণেই আমি গোটেই দিনটো হত হৈছোঁ; আমি বধ কৰিব লগীয়া মেৰ-ছাগৰ নিচিনা গণিত হৈছোঁ।
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
