প্রবচন 19
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 ৬ অনেক লোকে অনুগ্ৰহ পাবলৈ দয়ালু লোকৰ আগত নিবেদন কৰে, আৰু যি জনে উপহাৰ দিয়ে, তেওঁৰ সকলো বন্ধু হয়।
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 ৭ যদি দৰিদ্ৰ লোকৰ ভায়েক সকলে তেওঁক ঘিণ কৰে; তেনেহলে তাতকৈ কিমান অধিক পৰিমাণে তেওঁৰ বন্ধুসকল তেওঁৰ পৰা আঁতৰি যাব! তেওঁ তেওঁলোকক আহ্বান কৰে, কিন্তু তেওঁলোক আতৰি যায়।
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 ৮ যিজনে জ্ঞান লাভ কৰে, তেওঁ নিজৰ প্ৰাণক প্ৰেম কৰে, যিজনে বিবেচনা শক্তি ৰাখে, তেওঁ যি ভাল তাক বিচাৰি পায়।
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 ১০ অজ্ঞানী লোকে বিলাসীতা জীৱন যাপন কৰা অনুপযুক্ত; তেনেহলে ৰাজকুমাৰৰ ওপৰত দাসে শাসন কৰা তাতকৈ কিমান অধিক পৰিমাণে অনুপযুক্ত!
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 ১৪ ঘৰ আৰু ধন-সম্পত্তি পিতৃসকলৰ পৰা পোৱা উত্তৰাধিকাৰ; কিন্তু জ্ঞানৱতী ভাৰ্যা যিহোৱাৰ পৰা পোৱা যায়।
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 ১৬ যি জনে আজ্ঞা পালন কৰে, তেওঁ নিজৰ প্ৰাণ ৰক্ষা কৰে; কিন্তু যি জনে নিজৰ পথৰ বিষয়ে চিন্তা নকৰে, তেওঁৰ মৃত্যু হ’ব।
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 ১৭ যি জনে দৰিদ্ৰক দয়া কৰে, তেওঁ যিহোৱাক ঋণ দিয়ে; আৰু তেওঁ কৰা কাৰ্যৰ বিনিময়, তেওঁ তেওঁক পৰিশোধ কৰিব।
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 ১৯ অতি ক্ৰোধী মানুহে দণ্ড পোৱা উচিত; যদি তুমি তেওঁক মুক্ত কৰা, তেনেহলে তুমি দ্বিতীয় বাৰৰ বাবেও কৰিব লাগিব।
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 ২৩ যিহোৱাক তেওঁৰ পাবলগীয়া সন্মান দিয়া, আৰু সেয়ে তোমাৰ জীৱনদায়ক হ’ব, আৰু যি জনৰ সেয়া আছে, তেওঁ তৃপ্ত হৈ থাকিব; আৰু তেওঁ অনিষ্টৰ দ্বাৰাই পীড়িত নহ’ব।
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 ২৫ নিন্দকক প্ৰহাৰ কৰা, তাতে অশিক্ষিত দূৰদর্শী হ’ব; আৰু সুবিবেচকক অনুযোগ কৰা, তাতে তেওঁ জ্ঞান লাভ কৰিব।
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
