প্রবচন 10
1 ১ চলোমনৰ নীতি বাক্য। জ্ঞানী পুত্ৰই পিতৃক আনন্দিত কৰে; কিন্তু অজ্ঞানী পুত্ৰই নিজৰ মাতৃৰ মনত দুখ দিয়ে।
Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
2 ২ দুষ্টতাৰে অৰ্জন কৰা ধন-সম্পত্তিৰ কোনো মূল্য নাই; কিন্তু সত্যতাৰে কার্য কৰা জনক মৃত্যুৰ পৰা উদ্ধাৰ কৰে।
Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
3 ৩ যিসকলে সত্যতাৰে কাৰ্য কৰে, যিহোৱাই তেওঁলোকক ভোকত থাকিব নিদিয়ে; কিন্তু তেওঁ দুষ্টবোৰৰ বাঞ্ছা পুৰ নকৰে।
Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
9 ৯ যি জনে সিদ্ধতাৰূপ পথত খোজ দিয়ে, তেওঁ সুৰক্ষিত হৈ চলে, কিন্তু যিজনে নিজৰ পথ কুটিলতাৰে পূৰ্ণ কৰে, তেওঁক বিচাৰি উলিওৱা হ’ব।
Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
17 ১৭ যিজনে নিয়মানুবৰ্তিতাত চলে, তেওঁ জীৱনৰ পথত চলে; কিন্তু যিজনে অনুযোগ অমান্য কৰে, তেওঁ বিপথে যায়।
Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
21 ২১ সত্যতাৰে কাৰ্য কৰা লোকৰ ওঁঠে অনেকক প্ৰতিপালন কৰে; কিন্তু জ্ঞানশূন্যতাৰ বাবে মূৰ্খলোকৰ মৃত্যু হয়।
Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
25 ২৫ দুষ্ট লোক ধুমুহাৰ দৰে, সেয়ে অতিক্রম কৰি বিলুপ্ত হৈ যায়, কিন্তু যিসকলে সত্যতাৰ কাৰ্য কৰে, তেওঁলোক চিৰস্থায়ী ভিত্তিমুলস্বৰূপ।
Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
31 ৩১ যিসকল লোকে সৎ কাৰ্য কৰে, তেওঁলোকৰ মুখৰ পৰা প্রজ্ঞা ওলায়; কিন্তু উচ্ছৃঙ্খল জিভা কাটি পেলোৱা হ’ব।
Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
32 ৩২ যিসকল লোক সকলৰ ওঁঠে সৎ কাৰ্য কৰে, তেওঁলোকৰ ওঁঠে গ্ৰহণীয় কি, সেই বিষয়ে জানে; কিন্তু দুষ্টলোকৰ মুখে উচ্ছৃঙ্খলতা কি সেই বিষয়ে জানে।
Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
