المَزامِير 120

١ 1 تَرْنِيمَةُ الْمَصَاعِدِ صَرَخْتُ إِلَى الرَّبِّ فِي ضِيقِي فَاسْتَجَابَ لِي.

Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

٢ 2 نَجِّ نَفْسِي يَا رَبُّ مِنَ الشِّفَاهِ الْكَاذِبَةِ وَاللِّسَانِ الْمُنَافِقِ.

В бедствието си извиках към Господа; И той ме послуша.

٣ 3 أَيُّ نَفْعٍ يَأْتِينِي مِنَ اللِّسَانِ الغَشَّاشِ؟

Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

٤ 4 إِنَّهُ كَسِهَامِ الْجَبَّارِ الحَادَّةِ وَكَالْجَمْرِ الأَحْمَرِ الْمُلْتَهِبِ.

Изострените стрели на силен мъж, Са въглища от смрика.

٥ 5 وَيْلِي لأَنِّي تَغَرَّبْتُ فِي مَاشِكَ، وَسَكَنْتُ فِي خِيَامِ قِيدَارَ.

Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

٦ 6 طَالَ سَكَنِي مَعَ أُنَاسٍ يُبْغِضُونَ السَّلامَ.

Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

٧ 7 أَنَا رَجُلُ سَلامٍ، وَكُلَّمَا دَعَوْتُ إِلَيْهِ هَبُّوا هُمْ لِلْحَرْبِ.

Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.