أيُّوب 27

١ 1 وَاسْتَطْرَدَ أَيُّوبُ يَضْرِبُ مَثَلَهُ قَائِلاً:

И Иов продължи беседата си като казваше:

٢ 2 «حَيٌّ هُوَ اللهُ الَّذِي نَزَعَ حَقِّي، وَالْقَدِيرُ الَّذِي أَمَرَّ حَيَاتِي،

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

٣ 3 وَلَكِنْ مَادَامَتْ نَسَمَتِي فِيَّ، وَنَفْخَةُ اللهِ فِي أَنْفِي،

Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

٤ 4 فَإِنَّ شَفَتَيَّ لَنْ تَنْطِقَا بِالسُّوءِ، وَلِسَانِي لَنْ يَتَلَفَّظَ بِالْغِشِّ.

Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

٥ 5 حَاشَا لِي أَنْ أُقِرَّ بِصَوَابِ أَقْوَالِكُمْ، وَلَنْ أَتَخَلَّى عَنْ كَمَالِي حَتَّى الْمَوْتِ.

да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

٦ 6 أَتَشَبَّثُ بِبِرِّي وَلَنْ أَرْخِيَهُ، لأَنَّ ضَمِيرِي لَا يُؤَنِّبُنِي عَلَى يَوْمٍ مِنْ أَيَّامِي.

Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

٧ 7 لِيَكُنْ عَدُوِّي نَظِيرَ الشِّرِّيرِ، وَمُقَاوِمِي كَالْفَاجِرِ،

Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.

٨ 8 إِذْ مَا هُوَ رَجَاءُ الْفَاجِرِ عِنْدَمَا يَسْتَأْصِلُهُ اللهُ وَيُزْهِقُ أَنْفَاسَهُ؟

Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

٩ 9 هَلْ يَسْتَمِعُ اللهُ إِلَى صَرْخَتِهِ إِذَا حَلَّ بِهِ ضِيقٌ؟

Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

١٠ 10 هَلْ يُسَرُّ بِالْقَدِيرِ وَيَسْتَغِيثُ بِهِ فِي كُلِّ الأَزْمِنَةِ؟

Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

١١ 11 إِنِّي أُعَلِّمُكُمْ عَنْ قُوَّةِ اللهِ، وَلا أَكْتُمُ عَنْكُمْ مَا لَدَى الْقَدِيرِ.

Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.

١٢ 12 فَأَنْتُمْ جَمِيعاً قَدْ عَايَنْتُمْ ذَلِكَ بِأَنْفُسِكُمْ، فَمَا بَالُكُمْ تَنْطِقُونَ بِالْبَاطِلِ قَائِلِينَ:

Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

١٣ 13 هَذَا هُوَ نَصِيبُ الشِّرِّيرِ عِنْدَ اللهِ وَالْمِيرَاثُ الَّذِي يَنَالُهُ الظَّالِمُ مِنَ الْقَدِيرِ.

Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

١٤ 14 إِنْ تَكَاثَرَ بَنُوهُ فَلِيَكُونُوا طَعَاماً لِلسَّيْفِ، وَنَسْلُهُ لَا يَشْبَعُ خُبْزاً.

Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

١٥ 15 ذُرِّيَّتُهُ تَمُوتُ بِالْوَبَأِ، وَأَرَامِلُهُمْ لَا تَنُوحُ عَلَيْهِمْ.

Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

١٦ 16 إِنْ جَمَعَ فِضَّتَهُ كَأَكْوَامِ التُّرَابِ، وَكَوَّمَ مَلابِسَ كَالطِّينِ،

Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

١٧ 17 فَإِنَّ مَا يُعِدُّهُ مِنْ ثِيَابٍ يَرْتَدِيهِ الصِّدِّيقُ، وَالْبَرِيءُ يُوَزِّعُ الْفِضَّةَ.

Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

١٨ 18 يَبْنِي بَيْتَهُ كَبَيْتِ الْعَنْكَبُوتِ، أَوْ كَمَظَلَّةٍ صَنَعَهَا حَارِسُ الْكُرُومِ.

Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

١٩ 19 يَضْطَجِعُ غَنِيًّا وَيَسْتَيْقِظُ مُعْدَماً. يَفْتَحُ عَيْنَيْهِ وَإذَا بِثَرْوَتِهِ قَدْ تَلاشَتْ.

Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;

٢٠ 20 يَطْغَى عَلَيْهِ رُعْبٌ كَفَيَضَانٍ، وَتَخْطِفُهُ فِي اللَّيْلِ زَوْبَعَةٌ.

Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

٢١ 21 تُطَوِّحُ بِهِ الرِّيحُ الشَّرْقِيَّةُ فَيَخْتَفِي وَتَقْتَلِعُهُ مِنْ مَكَانِهِ.

Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.

٢٢ 22 تُطْبِقُ عَلَيْهِ مِنْ غَيْرِ رَحْمَةٍ وَهُوَ هَارِبٌ مِنْ وَجْهِ عُنْفُوانِهَا.

Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

٢٣ 23 تُصَفِّرُ الرِّيحُ عَلَيْهِ، وَتُرْعِبُهُ بِقُوَّتِهَا الْمُدَمِّرَةِ.

Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.