أيُّوب 23

١ 1 أَيُّوبُ:

А Иов в отговор рече:

٢ 2 «إِنَّ شَكْوَايَ الْيَوْمَ مُرَّةٌ، وَلَكِنَّ الْيَدَ الَّتِي عَلَيَّ أَثْقَلُ مِنْ أَنِينِي.

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

٣ 3 أَيْنَ لِي أَنْ أَجِدَهُ فَأَمْثُلَ أَمَامَ كُرْسِيِّهِ،

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

٤ 4 وَأَعْرِضَ عَلَيْهِ قَضِيَّتِي وَأَمْلأَ فَمِي حُجَجاً،

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

٥ 5 فَأَطَّلِعَ عَلَى جَوَابِهِ وَأَفْهَمَ مَا يَقُولُهُ لِي؟

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

٦ 6 أَيُخَاصِمُنِي بِعَظَمَةِ قُوَّتِهِ؟ لا! بَلْ يَلْتَفِتُ مُتَرَئِّفاً عَلَيَّ.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

٧ 7 هُنَاكَ يُمْكِنُ لِلْمُسْتَقِيمِ أَنْ يُحَاجَّهُ، وَأُبْرِئُ سَاحَتِي إِلَى الأَبَدِ مِنْ قَاضِيَّ.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

٨ 8 وَلَكِنْ هَا أَنَا أَتَّجِهُ شَرْقاً فَلا أَجِدُهُ، وَإِنْ قَصَدْتُ غَرْباً لَا أَشْعُرُ بِهِ،

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

٩ 9 أَطْلُبُهُ عَنْ شِمَالِي فَلا أَرَاهُ وَأَلْتَفِتُ إِلَى يَمِينِي فَلا أُبْصِرُهُ.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

١٠ 10 وَلَكِنَّهُ يَعْرِفُ الطَّرِيقَ الَّتِي أَسْلُكُهَا، وَإذَا امْتَحَنَنِي أَخْرُجُ كَالذَّهَبِ

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

١١ 11 اقْتَفَتْ قَدَمَايَ إِثْرَ خُطَاهُ، وَسَلَكْتُ بِحِرْصٍ فِي سُبُلِهِ وَلَمْ أَحِدْ.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

١٢ 12 لَمْ أَتَعَدَّ عَلَى وَصَايَاهُ، وَذَخَرْتُ فِي قَلْبِي كَلِمَاتِهِ.

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

١٣ 13 وَلَكِنَّهُ مُتَفَرِّدٌ وَحْدَهُ فَمَنْ يَرُدُّهُ؟ يَفْعَلُ مَا يَشَاءُ،

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

١٤ 14 لأَنَّهُ يُتَمِّمُ مَا رَسَمَهُ لِي، وَمَازَالَ لَدَيْهِ وَفْرَةٌ مِنْهَا.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

١٥ 15 لِذَلِكَ أَرْتَعِبُ فِي حَضْرَتِهِ، وَعِنْدَمَا أَتَأَمَّلُ، يُخَامِرُنِي الْخَوْفُ مِنْهُ.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

١٦ 16 فَقَدْ أَضْعَفَ اللهُ قَلْبِي، وَرَوَّعَنِي الْقَدِيرُ.

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

١٧ 17 وَمَعَ ذَلِكَ لَمْ تَسْكُنْنِي الظُّلْمَةُ، وَلا الدُّجَى غَشَّى وَجْهِي.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.