أيُّوب 13

١ 1 هَذَا جَمِيعُهُ شَهِدَتْهُ عَيْنَايَ وَسَمِعَتْهُ أُذُنَايَ وَفَهِمَتْهُ،

Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

٢ 2 وَأَنَا أَعْرِفُ مَا تَعْرِفُونَهُ أَيْضاً، إِذْ لَسْتُ أَقَلَّ مِنْكُمْ فِطْنَةً.

Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

٣ 3 وَلَكِنِّي أُرِيدُ أَنْ أُخَاطِبَ الْقَدِيرَ، وَأَوَدُّ أَنْ أُحَاجَّ اللهَ.

Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

٤ 4 أَمَّا أَنْتُمْ فَمُنَافِقُونَ، وَكُلُّكُمْ أَطِبَّاءُ جَهَلَةٌ.

Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

٥ 5 لَيْتَكُمْ تَلْتَزِمُونَ الصَّمْتَ، فَيُحْسَبَ لَكُمْ ذَلِكَ حِكْمَةً.

Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

٦ 6 أَنْصِتُوا الآنَ إِلَى حُجَّتِي وَأَصْغُوا إِلَى دَعْوَى شَفَتَيَّ

Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

٧ 7 أَلإِرْضَاءِ اللهِ تَنْطِقُونَ بِالْكَذِبِ، وَهَلْ مِنْ أَجْلِهِ تَتَفَوَّهُونَ بِالْبُهْتَانِ؟

Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

٨ 8 أَتُحَابُونَ اللهَ أَمْ تُدَافِعُونَ عَنْهُ؟

Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

٩ 9 لَوْ فَحَصَكُمْ هَلْ يَجِدُ فِيكُمْ صَلاحاً؟ أَمْ تَخْدَعُونَهُ كَمَا تَخْدَعُونَ الْبَشَرَ؟

Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

١٠ 10 إِنَّهُ حَتْماً يُوَبِّخُكُمْ إِنْ حَابَيْتُمْ أَحَداً خُفْيَةً.

Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

١١ 11 أَوَلا يُرْهِبُكُمْ جَلالُهُ وَيَطْغَى عَلَيْكُمْ رُعْبُهُ؟

Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

١٢ 12 أَقْوَالُكُمْ أَمْثَالُ رَمَادٍ، وَحُصُونُكُمْ حُصُونٌ مِنْ طِينٍ.

Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

١٣ 13 اسْكُتُوا عَنِّي فَأَتَكَلَّمَ، وَلْيَحُلَّ بِي مَا يَحُلُّ!

Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

١٤ 14 لِمَاذَا أَنْهَشُ لَحْمِي بِأَسْنَانِي وَأَضَعُ نَفْسِي فِي كَفِّي؟

Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

١٥ 15 فَهَا هُوَ حَتْماً يَقْضِي عَلَيَّ وَلا أَمَلَ لِي. وَمَعَ ذَلِكَ فَإِنِّي أَبْسُطُ حُجَّتِي لأُزَكِّيَ طَرِيقِي أَمَامَهُ.

Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

١٦ 16 لأَنَّ هَذَا سَبِيلُ خَلاصِي، إِذْ لَا يَمْثُلُ الْفَاجِرُ فِي حَضْرَتِهِ.

Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

١٧ 17 أَرْهِفُوا السَّمْعَ لأَقْوَالِي، وَلْتَحْتَفِظْ مَسَامِعُكُمْ بِكَلِمَاتِي،

Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

١٨ 18 فَهَا أَنَا قَدْ أَحْسَنْتُ إِعْدَادَ الدَّعْوَى، وَلابُدَّ أَنْ أَتَبَرَّرَ.

Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

١٩ 19 مَنِ الَّذِي يُحَاجُّنِي؟ عِنْدَئِذٍ أَصْمُتُ وَأَمُوتُ!

Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

٢٠ 20 أَمْرَيْنِ أَطْلُبُ إِلَيْكَ أَنْ لَا تَفْعَلَهُمَا بِي، حَتَّى لَا أَخْتَفِيَ مِنْ حَضْرَتِكَ:

Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,

٢١ 21 ارْفَعْ يَدَيْكَ عَنِّي وَلا تَدَعْ هَيْبَتَكَ تُفْزِعُنِي،

Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

٢٢ 22 ثُمَّ ادْعُ فَأُلَبِّيَ، أَوْدَعْنِي أَتَكَلَّمُ وَأَنْتَ تُجِيبُنِي.

Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

٢٣ 23 كَمْ هِيَ آثَامِي وَخَطَايَايَ؟ أَطْلِعْنِي عَلَى ذَنْبِي وَمَعْصِيَتِي.

Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

٢٤ 24 لِمَاذَا تَحْجُبُ وَجْهَكَ وَتُعَامِلُنِي مِثْلَ عَدُوٍّ لَكَ؟

Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

٢٥ 25 أَتُفْزِعُ وَرَقَةً مُتَطَايِرَةً وَتُطَارِدُ قَشّاً يَابِساً؟

Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

٢٦ 26 فَأَنْتَ كَتَبْتَ عَلَيَّ أُمُوراً مُرَّةً، وَأَوْرَثْتَنِي آثَامَ صِبَايَ.

Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

٢٧ 27 أَدْخَلْتَ رِجْلَيَّ فِي الْمِقْطَرَةِ، وَرَاقَبْتَ جَمِيعَ سُبُلِي، إِذْ خَطَّطْتَ عَلامَاتٍ عَلَى بَاطِنِ قَدَمَيَّ،

И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?

٢٨ 28 فَأَنَا كَشَجَرَةٍ نَخَرَهَا السُّوسُ وَكَثَوْبٍ أَكَلَهُ الْعُثُّ.

При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.