أَمْثَالٌ 8

١ 1 أَلَعَلَّ ٱلْحِكْمَةَ لَا تُنَادِي؟ وَٱلْفَهْمَ أَلَا يُعْطِي صَوْتَهُ؟

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

٢ 2 عِنْدَ رُؤُوسِ ٱلشَّوَاهِقِ، عِنْدَ ٱلطَّرِيقِ بَيْنَ ٱلْمَسَالِكِ تَقِفُ.

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

٣ 3 بِجَانِبِ ٱلْأَبْوَابِ، عِنْدَ ثَغْرِ ٱلْمَدِينَةِ، عِنْدَ مَدْخَلِ ٱلْأَبْوَابِ تُصَرِّحُ:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

٤ 4 «لَكُمْ أَيُّهَا ٱلنَّاسُ أُنَادِي، وَصَوْتِي إِلَى بَنِي آدَمَ.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

٥ 5 أَيُّهَا ٱلْحَمْقَى تَعَلَّمُوا ذَكَاءً، وَيَا جُهَّالُ تَعَلَّمُوا فَهْمًا.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

٦ 6 اِسْمَعُوا فَإِنِّي أَتَكَلَّمُ بِأُمُورٍ شَرِيفَةٍ، وَٱفْتِتَاحُ شَفَتَيَّ ٱسْتِقَامَةٌ.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

٧ 7 لِأَنَّ حَنَكِي يَلْهَجُ بِٱلصِّدْقِ، وَمَكْرَهَةُ شَفَتَيَّ ٱلْكَذِبُ.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

٨ 8 كُلُّ كَلِمَاتِ فَمِي بِٱلْحَقِّ. لَيْسَ فِيهَا عِوَجٌ وَلَا ٱلْتِوَاءٌ.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

٩ 9 كُلُّهَا وَاضِحَةٌ لَدَى ٱلْفَهِيمِ، وَمُسْتَقِيمَةٌ لَدَى ٱلَّذِينَ يَجِدُونَ ٱلْمَعْرِفَةَ.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

١٠ 10 خُذُوا تَأْدِيبِي لَا ٱلْفِضَّةَ، وَٱلْمَعْرِفَةَ أَكْثَرَ مِنَ ٱلذَّهَبِ ٱلْمُخْتَارِ.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

١١ 11 لِأَنَّ ٱلْحِكْمَةَ خَيْرٌ مِنَ ٱلَّلآلِئِ، وَكُلُّ ٱلْجَوَاهِرِ لَا تُسَاوِيهَا.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

١٢ 12 «أَنَا ٱلْحِكْمَةُ أَسْكُنُ ٱلذَّكَاءَ، وَأَجِدُ مَعْرِفَةَ ٱلتَّدَابِيرِ.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

١٣ 13 مَخَافَةُ ٱلرَّبِّ بُغْضُ ٱلشَّرِّ. ٱلْكِبْرِيَاءَ وَٱلتَّعَظُّمَ وَطَرِيقَ ٱلشَّرِّ وَفَمَ ٱلْأَكَاذِيبِ أَبْغَضْتُ.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

١٤ 14 لِي ٱلْمَشُورَةُ وَٱلرَّأْيُ. أَنَا ٱلْفَهْمُ. لِي ٱلْقُدْرَةُ.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

١٥ 15 بِي تَمْلِكُ ٱلْمُلُوكُ، وَتَقْضِي ٱلْعُظَمَاءُ عَدْلًا.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

١٦ 16 بِي تَتَرَأَّسُ ٱلرُّؤَسَاءُ وَٱلشُّرَفَاءُ، كُلُّ قُضَاةِ ٱلْأَرْضِ.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

١٧ 17 أَنَا أُحِبُّ ٱلَّذِينَ يُحِبُّونَنِي، وَٱلَّذِينَ يُبَكِّرُونَ إِلَيَّ يَجِدُونَنِي.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

١٨ 18 عِنْدِي ٱلْغِنَى وَٱلْكَرَامَةُ. قِنْيَةٌ فَاخِرَةٌ وَحَظٌّ.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

١٩ 19 ثَمَرِي خَيْرٌ مِنَ ٱلذَّهَبِ وَمِنَ ٱلْإِبْرِيزِ، وَغَلَّتِي خَيْرٌ مِنَ ٱلْفِضَّةِ ٱلْمُخْتَارَةِ.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

٢٠ 20 فِي طَرِيقِ ٱلْعَدْلِ أَتَمَشَّى، فِي وَسَطِ سُبُلِ ٱلْحَقِّ،

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

٢١ 21 فَأُوَرِّثُ مُحِبِّيَّ رِزْقًا وَأَمْلَأُ خَزَائِنَهُمْ.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

٢٢ 22 «اَلرَّبُّ قَنَانِي أَوَّلَ طَرِيقِهِ، مِنْ قَبْلِ أَعْمَالِهِ، مُنْذُ ٱلْقِدَمِ.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

٢٣ 23 مُنْذُ ٱلْأَزَلِ مُسِحْتُ، مُنْذُ ٱلْبَدْءِ، مُنْذُ أَوَائِلِ ٱلْأَرْضِ.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

٢٤ 24 إِذْ لَمْ يَكُنْ غَمْرٌ أُبْدِئْتُ. إِذْ لَمْ تَكُنْ يَنَابِيعُ كَثِيرَةُ ٱلْمِيَاهِ.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

٢٥ 25 مِنْ قَبْلِ أَنْ تَقَرَّرَتِ ٱلْجِبَالُ، قَبْلَ ٱلتِّلَالِ أُبْدِئْتُ.

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

٢٦ 26 إِذْ لَمْ يَكُنْ قَدْ صَنَعَ ٱلْأَرْضَ بَعْدُ وَلَا ٱلْبَرَارِيَّ وَلَا أَوَّلَ أَعْفَارِ ٱلْمَسْكُونَةِ.

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

٢٧ 27 لَمَّا ثَبَّتَ ٱلسَّمَاوَاتِ كُنْتُ هُنَاكَ أَنَا. لَمَّا رَسَمَ دَائِرَةً عَلَى وَجْهِ ٱلْغَمْرِ.

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

٢٨ 28 لَمَّا أَثْبَتَ ٱلسُّحُبَ مِنْ فَوْقُ. لَمَّا تَشَدَّدَتْ يَنَابِيعُ ٱلْغَمْرِ.

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

٢٩ 29 لَمَّا وَضَعَ لِلْبَحْرِ حَدَّهُ فَلَا تَتَعَدَّى ٱلْمِيَاهُ تُخْمَهُ، لَمَّا رَسَمَ أُسُسَ ٱلْأَرْضِ،

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

٣٠ 30 كُنْتُ عِنْدَهُ صَانِعًا، وَكُنْتُ كُلَّ يَوْمٍ لَذَّتَهُ، فَرِحَةً دَائِمًا قُدَّامَهُ.

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

٣١ 31 فَرِحَةً فِي مَسْكُونَةِ أَرْضِهِ، وَلَذَّاتِي مَعَ بَنِي آدَمَ.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

٣٢ 32 «فَٱلْآنَ أَيُّهَا ٱلْبَنُونَ ٱسْمَعُوا لِي. فَطُوبَى لِلَّذِينَ يَحْفَظُونَ طُرُقِي.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

٣٣ 33 ٱسْمَعُوا ٱلتَّعْلِيمَ وَكُونُوا حُكَمَاءَ وَلَا تَرْفُضُوهُ.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

٣٤ 34 طُوبَى لِلْإِنْسَانِ ٱلَّذِي يَسْمَعُ لِي سَاهِرًا كُلَّ يَوْمٍ عِنْدَ مَصَارِيعِي، حَافِظًا قَوَائِمَ أَبْوَابِي.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

٣٥ 35 لِأَنَّهُ مَنْ يَجِدُنِي يَجِدُ ٱلْحَيَاةَ، وَيَنَالُ رِضًى مِنَ ٱلرَّبِّ،

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

٣٦ 36 وَمَنْ يُخْطِئُ عَنِّي يَضُرُّ نَفْسَهُ. كُلُّ مُبْغِضِيَّ يُحِبُّونَ ٱلْمَوْتَ».

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.