أَمْثَالٌ 6

١ 1 يَا ٱبْنِي، إِنْ ضَمِنْتَ صَاحِبَكَ، إِنْ صَفَّقْتَ كَفَّكَ لِغَرِيبٍ،

Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

٢ 2 إِنْ عَلِقْتَ فِي كَلَامِ فَمِكَ، إِنْ أُخِذْتَ بِكَلَامِ فِيكَ،

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

٣ 3 إِذًا فَٱفْعَلْ هَذَا يَا ٱبْنِي، وَنَجِّ نَفْسَكَ إِذَا صِرْتَ فِي يَدِ صَاحِبِكَ، ٱذْهَبْ تَرَامَ وَأَلِحَّ عَلَى صَاحِبِكَ.

Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

٤ 4 لَا تُعْطِ عَيْنَيْكَ نَوْمًا، وَلَا أَجْفَانَكَ نُعَاسًا.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

٥ 5 نَجِّ نَفْسَكَ كَٱلظَّبْيِ مِنَ ٱلْيَدِ، كَٱلْعُصْفُورِ مِنْ يَدِ ٱلصَّيَّادِ.

Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

٦ 6 اِذْهَبْ إِلَى ٱلنَّمْلَةِ أَيُّهَا ٱلْكَسْلَانُ. تَأَمَّلْ طُرُقَهَا وَكُنْ حَكِيمًا.

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,

٧ 7 ٱلَّتِي لَيْسَ لَهَا قَائِدٌ أَوْ عَرِيفٌ أَوْ مُتَسَلِّطٌ،

Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

٨ 8 وَتُعِدُّ فِي ٱلصَّيْفِ طَعَامَهَا، وَتَجْمَعُ فِي ٱلْحَصَادِ أُكْلَهَا.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

٩ 9 إِلَى مَتَى تَنَامُ أَيُّهَا ٱلْكَسْلَانُ؟ مَتَى تَنْهَضُ مِنْ نَوْمِكَ؟

До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

١٠ 10 قَلِيلُ نَوْمٍ بَعْدُ قَلِيلُ نُعَاسٍ، وَطَيُّ ٱلْيَدَيْنِ قَلِيلًا لِلرُّقُودِ،

Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

١١ 11 فَيَأْتِي فَقْرُكَ كَسَاعٍ وَعَوَزُكَ كَغَازٍ.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

١٢ 12 اَلرَّجُلُ ٱللَّئِيمُ، ٱلرَّجُلُ ٱلْأَثِيمُ يَسْعَى بِٱعْوِجَاجِ ٱلْفَمِ.

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

١٣ 13 يَغْمِزُ بِعَيْنَيْهِ. يَقُولُ بِرِجْلِهِ. يُشِيرُ بِأَصَابِعِهِ.

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

١٤ 14 فِي قَلْبِهِ أَكَاذِيبُ. يَخْتَرِعُ ٱلشَّرَّ فِي كُلِّ حِينٍ. يَزْرَعُ خُصُومَاتٍ.

Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

١٥ 15 لِأَجْلِ ذَلِكَ بَغْتَةً تُفَاجِئُهُ بَلِيَّتُهُ. فِي لَحْظَةٍ يَنْكَسِرُ وَلَا شِفَاءَ.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

١٦ 16 هَذِهِ ٱلسِّتَّةُ يُبْغِضُهَا ٱلرَّبُّ، وَسَبْعَةٌ هِيَ مَكْرَهَةُ نَفْسِهِ:

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

١٧ 17 عُيُونٌ مُتَعَالِيَةٌ، لِسَانٌ كَاذِبٌ، أَيْدٍ سَافِكَةٌ دَمًا بَرِيئًا،

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

١٨ 18 قَلْبٌ يُنْشِئُ أَفْكَارًا رَدِيئَةً، أَرْجُلٌ سَرِيعَةُ ٱلْجَرَيَانِ إِلَى ٱلسُّوءِ،

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

١٩ 19 شَاهِدُ زُورٍ يَفُوهُ بِٱلْأَكَاذِيبِ، وَزَارِعُ خُصُومَاتٍ بَيْنَ إِخْوَةٍ.

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

٢٠ 20 يَا ٱبْنِي، ٱحْفَظْ وَصَايَا أَبِيكَ وَلَا تَتْرُكْ شَرِيعَةَ أُمِّكَ.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

٢١ 21 اُرْبُطْهَا عَلَى قَلْبِكَ دَائِمًا. قَلِّدْ بِهَا عُنُقَكَ.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

٢٢ 22 إِذَا ذَهَبْتَ تَهْدِيكَ. إِذَا نِمْتَ تَحْرُسُكَ، وَإِذَا ٱسْتَيْقَظْتَ فَهِيَ تُحَدِّثُكَ.

Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

٢٣ 23 لِأَنَّ ٱلْوَصِيَّةَ مِصْبَاحٌ، وَٱلشَّرِيعَةَ نُورٌ، وَتَوْبِيخَاتِ ٱلْأَدَبِ طَرِيقُ ٱلْحَيَاةِ.

Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

٢٤ 24 لِحِفْظِكَ مِنَ ٱلْمَرْأَةِ ٱلشِّرِّيرَةِ، مِنْ مَلَقِ لِسَانِ ٱلْأَجْنَبِيَّةِ.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

٢٥ 25 لَا تَشْتَهِيَنَّ جَمَالَهَا بِقَلْبِكَ، وَلَا تَأْخُذْكَ بِهُدُبِهَا.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

٢٦ 26 لِأَنَّهُ بِسَبَبِ ٱمْرَأَةٍ زَانِيَةٍ يَفْتَقِرُ ٱلْمَرْءُ إِلَى رَغِيفِ خُبْزٍ، وَٱمْرَأَةُ رَجُلٍ آخَرَ تَقْتَنِصُ ٱلنَّفْسَ ٱلْكَرِيمَةَ.

Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

٢٧ 27 أَيَأْخُذُ إِنْسَانٌ نَارًا فِي حِضْنِهِ وَلَا تَحْتَرِقُ ثِيَابُهُ؟

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

٢٨ 28 أَوَ يَمْشِي إِنْسَانٌ عَلَى ٱلْجَمْرِ وَلَا تَكْتَوِي رِجْلَاهُ؟

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

٢٩ 29 هَكَذَا مَنْ يَدْخُلُ عَلَى ٱمْرَأَةِ صَاحِبِهِ. كُلُّ مَنْ يَمَسُّهَا لَا يَكُونُ بَرِيئًا.

Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

٣٠ 30 لَا يَسْتَخِفُّونَ بِٱلسَّارِقِ وَلَوْ سَرِقَ لِيُشْبِعَ نَفْسَهُ وَهُوَ جَوْعَانٌ.

Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

٣١ 31 إِنْ وُجِدَ يَرُدُّ سَبْعَةَ أَضْعَافٍ، وَيُعْطِي كُلَّ قِنْيَةِ بَيْتِهِ.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

٣٢ 32 أَمَّا ٱلزَّانِي بِٱمْرَأَةٍ فَعَدِيمُ ٱلْعَقْلِ. ٱلْمُهْلِكُ نَفْسَهُ هُوَ يَفْعَلُهُ.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

٣٣ 33 ضَرْبًا وَخِزْيًا يَجِدُ، وَعَارُهُ لَا يُمْحَى.

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

٣٤ 34 لِأَنَّ ٱلْغَيْرَةَ هِيَ حَمِيَّةُ ٱلرَّجُلِ، فَلَا يُشْفِقُ فِي يَوْمِ ٱلِٱنْتِقَامِ.

Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

٣٥ 35 لَا يَنْظُرُ إِلَى فِدْيَةٍ مَّا، وَلَا يَرْضَى وَلَوْ أَكْثَرْتَ ٱلرَّشْوَةَ.

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.