أَمْثَالٌ 20

١ 1 اَلْخَمْرُ مُسْتَهْزِئَةٌ. ٱلْمُسْكِرُ عَجَّاجٌ، وَمَنْ يَتَرَنَّحُ بِهِمَا فَلَيْسَ بِحَكِيمٍ.

Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

٢ 2 رُعْبُ ٱلْمَلِكِ كَزَمْجَرَةِ ٱلْأَسَدِ. ٱلَّذِي يُغِيظُهُ يُخْطِئُ إِلَى نَفْسِهِ.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

٣ 3 مَجْدُ ٱلرَّجُلِ أَنْ يَبْتَعِدَ عَنِ ٱلْخِصَامِ، وَكُلُّ أَحْمَقَ يُنَازِعُ.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

٤ 4 اَلْكَسْلَانُ لَا يَحْرُثُ بِسَبَبِ ٱلشِّتَاءِ، فَيَسْتَعْطِي فِي ٱلْحَصَادِ وَلَا يُعْطَى.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

٥ 5 اَلْمَشُورَةُ فِي قَلْبِ ٱلرَّجُلِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ، وَذُو ٱلْفِطْنَةِ يَسْتَقِيهَا.

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

٦ 6 أَكْثَرُ ٱلنَّاسِ يُنَادُونَ كُلُّ وَاحِدٍ بِصَلَاحِهِ، أَمَّا ٱلرَّجُلُ ٱلْأَمِينُ فَمَنْ يَجِدُهُ؟

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

٧ 7 اَلصِّدِّيقُ يَسْلُكُ بِكَمَالِهِ. طُوبَى لِبَنِيهِ بَعْدَهُ.

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

٨ 8 اَلْمَلِكُ ٱلْجَالِسُ عَلَى كُرْسِيِّ ٱلْقَضَاءِ يُذَرِّي بِعَيْنِهِ كُلَّ شَرٍّ.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

٩ 9 مَنْ يَقُولُ: «إِنِّي زَكَّيْتُ قَلْبِي، تَطَهَّرْتُ مِنْ خَطِيَّتِي»؟

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

١٠ 10 مِعْيَارٌ فَمِعْيَارٌ، مِكْيَالٌ فَمِكْيَالٌ، كِلَاهُمَا مَكْرَهَةٌ عِنْدَ ٱلرَّبِّ.

Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

١١ 11 اَلْوَلَدُ أَيْضًا يُعْرَفُ بِأَفْعَالِهِ، هَلْ عَمَلُهُ نَقِيٌّ وَمُسْتَقِيمٌ؟

Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

١٢ 12 اَلْأُذُنُ ٱلسَّامِعَةُ وَٱلْعَيْنُ ٱلْبَاصِرَةُ، ٱلرَّبُّ صَنَعَهُمَا كِلْتَيْهِمَا.

Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

١٣ 13 لَا تُحِبَّ ٱلنَّوْمَ لِئَلَّا تَفْتَقِرَ. ٱفْتَحْ عَيْنَيْكَ تَشْبَعْ خُبْزًا.

Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

١٤ 14 «رَدِيءٌ، رَدِيءٌ!» يَقُولُ ٱلْمُشْتَرِي، وَإِذَا ذَهَبَ فَحِينَئِذٍ يَفْتَخِرُ!

Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

١٥ 15 يُوجَدُ ذَهَبٌ وَكَثْرَةُ لَآلِئَ، أَمَّا شِفَاهُ ٱلْمَعْرِفَةِ فَمَتَاعٌ ثَمِينٌ.

Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

١٦ 16 خُذْ ثَوْبَهُ لِأَنَّهُ ضَمِنَ غَرِيبًا، وَلِأَجْلِ ٱلْأَجَانِبِ ٱرْتَهِنْ مِنْهُ.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

١٧ 17 خُبْزُ ٱلْكَذِبِ لَذِيذٌ لِلْإِنْسَانِ، وَمِنْ بَعْدُ يَمْتَلِئُ فَمُهُ حَصًى.

Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

١٨ 18 اَلْمَقَاصِدُ تُثَبَّتُ بِٱلْمَشُورَةِ، وَبِالتَّدَابِيرِ ٱعْمَلْ حَرْبًا.

Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

١٩ 19 اَلسَّاعِي بِٱلْوِشَايَةِ يُفْشِي ٱلسِّرَّ، فَلَا تُخَالِطِ ٱلْمُفَتِّحَ شَفَتَيْهِ.

Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

٢٠ 20 مَنْ سَبَّ أَبَاهُ أَوْ أُمَّهُ يَنْطَفِئُ سِرَاجُهُ فِي حَدَقَةِ ٱلظَّلَامِ.

Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

٢١ 21 رُبَّ مُلْكٍ مُعَجِّلٍ فِي أَوَّلِهِ، أَمَّا آخِرَتُهُ فَلَا تُبَارَكُ.

На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

٢٢ 22 لَا تَقُلْ: «إِنِّي أُجَازِي شَرًّا». ٱنْتَظِرِ ٱلرَّبَّ فَيُخَلِّصَكَ.

Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

٢٣ 23 مِعْيَارٌ فَمِعْيَارٌ مَكْرَهَةُ ٱلرَّبِّ، وَمَوَازِينُ ٱلْغِشِّ غَيْرُ صَالِحَةٍ.

Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

٢٤ 24 مِنَ ٱلرَّبِّ خَطَوَاتُ ٱلرَّجُلِ، أَمَّا ٱلْإِنْسَانُ فَكَيْفَ يَفْهَمُ طَرِيقَهُ؟

Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

٢٥ 25 هُوَ شَرَكٌ لِلْإِنْسَانِ أَنْ يَلْغُوَ قَائِلًا: «مُقَدَّسٌ»، وَبَعْدَ ٱلنَّذْرِ أَنْ يَسْأَلَ!

Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

٢٦ 26 اَلْمَلِكُ ٱلْحَكِيمُ يُشَتِّتُ ٱلْأَشْرَارَ، وَيَرُدُّ عَلَيْهِمِ ٱلنَّوْرَجَ.

Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

٢٧ 27 نَفْسُ ٱلْإِنْسَانِ سِرَاجُ ٱلرَّبِّ، يُفَتِّشُ كُلَّ مَخَادِعِ ٱلْبَطْنِ.

Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

٢٨ 28 ٱلرَّحْمَةُ وَٱلْحَقُّ يَحْفَظَانِ ٱلْمَلِكَ، وَكُرْسِيُّهُ يُسْنَدُ بِٱلرَّحْمَةِ.

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

٢٩ 29 فَخْرُ ٱلشُّبَّانِ قُوَّتُهُمْ، وَبَهَاءُ ٱلشُّيُوخِ ٱلشَّيْبُ.

Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

٣٠ 30 حُبُرُ جُرْحٍ مُنَقِّيَةٌ لِلشِّرِّيرِ، وَضَرَبَاتٌ بَالِغَةٌ مَخَادِعَ ٱلْبَطْنِ.

Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.