أَمْثَالٌ 18

١ 1 ٱلْمُعْتَزِلُ يَطْلُبُ شَهْوَتَهُ. بِكُلِّ مَشُورَةٍ يَغْتَاظُ.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

٢ 2 اَلْجَاهِلُ لَا يُسَرُّ بِٱلْفَهْمِ، بَلْ بِكَشْفِ قَلْبِهِ.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

٣ 3 إِذَا جَاءَ ٱلشِّرِّيرُ جَاءَ ٱلِٱحْتِقَارُ أَيْضًا، وَمَعَ ٱلْهَوَانِ عَارٌ.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

٤ 4 كَلِمَاتُ فَمِ ٱلْإِنْسَانِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ. نَبْعُ ٱلْحِكْمَةِ نَهْرٌ مُنْدَفِقٌ.

Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

٥ 5 رَفْعُ وَجْهِ ٱلشِّرِّيرِ لَيْسَ حَسَنًا لِإِخْطَاءِ ٱلصِّدِّيقِ فِي ٱلْقَضَاءِ.

Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

٦ 6 شَفَتَا ٱلْجَاهِلِ تُدَاخِلَانِ فِي ٱلْخُصُومَةِ، وَفَمُهُ يَدْعُو بِضَرَبَاتٍ.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

٧ 7 فَمُ ٱلْجَاهِلِ مَهْلَكَةٌ لَهُ، وَشَفَتَاهُ شَرَكٌ لِنَفْسِهِ.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

٨ 8 كَلَامُ ٱلنَّمَّامِ مِثْلُ لُقَمٍ حُلْوَةٍ وَهُوَ يَنْزِلُ إِلَى مَخَادِعِ ٱلْبَطْنِ.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

٩ 9 أَيْضًا ٱلْمُتَرَاخِي فِي عَمَلِهِ هُوَ أَخُو ٱلْمُسْرِفِ.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

١٠ 10 اِسْمُ ٱلرَّبِّ بُرْجٌ حَصِينٌ، يَرْكُضُ إِلَيْهِ ٱلصِّدِّيقُ وَيَتَمَنَّعُ.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

١١ 11 ثَرْوَةُ ٱلْغَنِيِّ مَدِينَتُهُ ٱلْحَصِينَةُ، وَمِثْلُ سُورٍ عَالٍ فِي تَصَوُّرِهِ.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

١٢ 12 قَبْلَ ٱلْكَسْرِ يَتَكَبَّرُ قَلْبُ ٱلْإِنْسَانِ، وَقَبْلَ ٱلْكَرَامَةِ ٱلتَّوَاضُعُ.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

١٣ 13 مَنْ يُجِيبُ عَنْ أَمْرٍ قَبْلَ أَنْ يَسْمَعَهُ، فَلَهُ حَمَاقَةٌ وَعَارٌ.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

١٤ 14 رُوحُ ٱلْإِنْسَانِ تَحْتَمِلُ مَرَضَهُ، أَمَّا ٱلرُّوحُ ٱلْمَكْسُورَةُ فَمَنْ يَحْمِلُهَا؟

Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

١٥ 15 قَلْبُ ٱلْفَهِيمِ يَقْتَنِي مَعْرِفَةً، وَأُذُنُ ٱلْحُكَمَاءِ تَطْلُبُ عِلْمًا.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

١٦ 16 هَدِيَّةُ ٱلْإِنْسَانِ تُرَحِّبُ لَهُ وَتَهْدِيهِ إِلَى أَمَامِ ٱلْعُظَمَاءِ.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

١٧ 17 اَلْأَوَّلُ فِي دَعْوَاهُ مُحِقٌّ، فَيَأْتِي رَفِيقُهُ وَيَفْحَصُهُ.

Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

١٨ 18 اَلْقُرْعَةُ تُبَطِّلُ ٱلْخُصُومَاتِ وَتَفْصِلُ بَيْنَ ٱلْأَقْوِيَاءِ.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

١٩ 19 اَلْأَخُ أَمْنَعُ مِنْ مَدِينَةٍ حَصِينَةٍ، وَٱلْمُخَاصَمَاتُ كَعَارِضَةِ قَلْعَةٍ.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

٢٠ 20 مِنْ ثَمَرِ فَمِ ٱلْإِنْسَانِ يَشْبَعُ بَطْنُهُ، مِنْ غَلَّةِ شَفَتَيْهِ يَشْبَعُ.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

٢١ 21 اَلْمَوْتُ وَٱلْحَيَاةُ فِي يَدِ ٱللِّسَانِ، وَأَحِبَّاؤُهُ يَأْكُلُونَ ثَمَرَهُ.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

٢٢ 22 مَنْ يَجِدُ زَوْجَةً يَجِدُ خَيْرًا وَيَنَالُ رِضًى مِنَ ٱلرَّبِّ.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

٢٣ 23 بِتَضَرُّعَاتٍ يَتَكَلَّمُ ٱلْفَقِيرُ، وَٱلْغَنِيُّ يُجَاوِبُ بِخُشُونَةٍ.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

٢٤ 24 اَلْمُكْثِرُ ٱلْأَصْحَابِ يُخْرِبُ نَفْسَهُ، وَلَكِنْ يُوجَدُ مُحِبٌّ أَلْزَقُ مِنَ ٱلْأَخِ.

Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.