أَمْثَالٌ 15

١ 1 اَلْجَوَابُ ٱللَّيِّنُ يَصْرِفُ ٱلْغَضَبَ، وَٱلْكَلَامُ ٱلْمُوجِعُ يُهَيِّجُ ٱلسَّخَطَ.

Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

٢ 2 لِسَانُ ٱلْحُكَمَاءِ يُحَسِّنُ ٱلْمَعْرِفَةَ، وَفَمُ ٱلْجُهَّالِ يُنْبِعُ حَمَاقَةً.

Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

٣ 3 فِي كُلِّ مَكَانٍ عَيْنَا ٱلرَّبِّ مُرَاقِبَتَانِ ٱلطَّالِحِينَ وَٱلصَّالِحِينَ.

Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

٤ 4 هُدُوءُ ٱللِّسَانِ شَجَرَةُ حَيَاةٍ، وَٱعْوِجَاجُهُ سَحْقٌ فِي ٱلرُّوحِ.

Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

٥ 5 اَلْأَحْمَقُ يَسْتَهِينُ بِتَأْدِيبِ أَبِيهِ، أَمَّا مُرَاعِي ٱلتَّوْبِيخِ فَيَذْكَى.

Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

٦ 6 فِي بَيْتِ ٱلصِّدِّيقِ كَنْزٌ عَظِيمٌ، وَفِي دَخْلِ ٱلْأَشْرَارِ كَدَرٌ.

В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

٧ 7 شِفَاهُ ٱلْحُكَمَاءِ تَذُرُّ مَعْرِفَةً، أَمَّا قَلْبُ ٱلْجُهَّالِ فَلَيْسَ كَذَلِكَ.

Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

٨ 8 ذَبِيحَةُ ٱلْأَشْرَارِ مَكْرَهَةُ ٱلرَّبِّ، وَصَلَاةُ ٱلْمُسْتَقِيمِينَ مَرْضَاتُهُ.

Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

٩ 9 مَكْرَهَةُ ٱلرَّبِّ طَرِيقُ ٱلشِّرِّيرِ، وَتَابِعُ ٱلْبِرِّ يُحِبُّهُ.

Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

١٠ 10 تَأْدِيبُ شَرٍّ لِتَارِكِ ٱلطَّرِيقِ. مُبْغِضُ ٱلتَّوْبِيخِ يَمُوتُ.

Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

١١ 11 اَلْهَاوِيَةُ وَٱلْهَلَاكُ أَمَامَ ٱلرَّبِّ. كَمْ بِٱلْحَرِيِّ قُلُوبُ بَنِي آدَمَ! (Sheol h7585)

Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)

١٢ 12 اَلْمُسْتَهْزِئُ لَا يُحِبُّ مُوَبِّخَهُ. إِلَى ٱلْحُكَمَاءِ لَا يَذْهَبُ.

Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

١٣ 13 اَلْقَلْبُ ٱلْفَرْحَانُ يَجْعَلُ ٱلْوَجْهَ طَلِقًا، وَبِحُزْنِ ٱلْقَلْبِ تَنْسَحِقُ ٱلرُّوحُ.

Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

١٤ 14 قَلْبُ ٱلْفَهِيمِ يَطْلُبُ مَعْرِفَةً، وَفَمُ ٱلْجُهَّالِ يَرْعَى حَمَاقَةً.

Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

١٥ 15 كُلُّ أَيَّامِ ٱلْحَزِينِ شَقِيَّةٌ، أَمَّا طَيِّبُ ٱلْقَلْبِ فَوَلِيمَةٌ دَائِمَةٌ.

За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

١٦ 16 اَلْقَلِيلُ مَعَ مَخَافَةِ ٱلرَّبِّ، خَيْرٌ مِنْ كَنْزٍ عَظِيمٍ مَعَ هَمٍّ.

По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

١٧ 17 أَكْلَةٌ مِنَ ٱلْبُقُولِ حَيْثُ تَكُونُ ٱلْمَحَبَّةُ، خَيْرٌ مِنْ ثَوْرٍ مَعْلُوفٍ وَمَعَهُ بُغْضَةٌ.

По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

١٨ 18 اَلرَّجُلُ ٱلْغَضُوبُ يُهَيِّجُ ٱلْخُصُومَةَ، وَبَطِيءُ ٱلْغَضَبِ يُسَكِّنُ ٱلْخِصَامَ.

Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

١٩ 19 طَرِيقُ ٱلْكَسْلَانِ كَسِيَاجٍ مِنْ شَوْكٍ، وَطَرِيقُ ٱلْمُسْتَقِيمِينَ مَنْهَجٌ.

Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

٢٠ 20 اَلِٱبْنُ ٱلْحَكِيمُ يَسُرُّ أَبَاهُ، وَٱلرَّجُلُ ٱلْجَاهِلُ يَحْتَقِرُ أُمَّهُ.

Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

٢١ 21 ٱلْحَمَاقَةُ فَرَحٌ لِنَاقِصِ ٱلْفَهْمِ، أَمَّا ذُو ٱلْفَهْمِ فَيُقَوِّمُ سُلُوكَهُ.

На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

٢٢ 22 مَقَاصِدُ بِغَيْرِ مَشُورَةٍ تَبْطُلُ، وَبِكَثْرَةِ ٱلْمُشِيرِينَ تَقُومُ.

Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

٢٣ 23 لِلْإِنْسَانِ فَرَحٌ بِجَوَابِ فَمِهِ، وَٱلْكَلِمَةُ فِي وَقْتِهَا مَا أَحْسَنَهَا!

От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

٢٤ 24 طَرِيقُ ٱلْحَيَاةِ لِلْفَطِنِ إِلَى فَوْقُ، لِلْحَيَدَانِ عَنِ ٱلْهَاوِيَةِ مِنْ تَحْتُ. (Sheol h7585)

За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)

٢٥ 25 اَلرَّبُّ يَقْلَعُ بَيْتَ ٱلْمُتَكَبِّرِينَ، وَيُوَطِّدُ تُخْمَ ٱلْأَرْمَلَةِ.

Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

٢٦ 26 مَكْرَهَةُ ٱلرَّبِّ أَفْكَارُ ٱلشِّرِّيرِ، وَلِلْأَطْهَارِ كَلَامٌ حَسَنٌ.

Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

٢٧ 27 اَلْمُولَعُ بِٱلْكَسْبِ يُكَدِّرُ بَيْتَهُ، وَٱلْكَارِهُ ٱلْهَدَايَا يَعِيشُ.

Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

٢٨ 28 قَلْبُ ٱلصِّدِّيقِ يَتَفَكَّرُ بِٱلْجَوَابِ، وَفَمُ ٱلْأَشْرَارِ يُنْبِعُ شُرُورًا.

Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

٢٩ 29 اَلرَّبُّ بَعِيدٌ عَنِ ٱلْأَشْرَارِ، وَيَسْمَعُ صَلَاةَ ٱلصِّدِّيقِينَ.

Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

٣٠ 30 نُورُ ٱلْعَيْنَيْنِ يُفَرِّحُ ٱلْقَلْبَ. اَلْخَبَرُ ٱلطَّيِّبُ يُسَمِّنُ ٱلْعِظَامَ.

Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

٣١ 31 اَلْأُذُنُ ٱلسَّامِعَةُ تَوْبِيخَ ٱلْحَيَاةِ تَسْتَقِرُّ بَيْنَ ٱلْحُكَمَاءِ.

Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

٣٢ 32 مَنْ يَرْفُضُ ٱلتَّأْدِيبَ يُرْذِلُ نَفْسَهُ، وَمَنْ يَسْمَعُ لِلتَّوْبِيخِ يَقْتَنِي فَهْمًا.

Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

٣٣ 33 مَخَافَةُ ٱلرَّبِّ أَدَبُ حِكْمَةٍ، وَقَبْلَ ٱلْكَرَامَةِ ٱلتَّوَاضُعُ.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.