أَمْثَالٌ 13

١ 1 اَلِٱبْنُ ٱلْحَكِيمُ يَقْبَلُ تَأْدِيبَ أَبِيهِ، وَٱلْمُسْتَهْزِئُ لَا يَسْمَعُ ٱنْتِهَارًا.

Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

٢ 2 مِنْ ثَمَرَةِ فَمِهِ يَأْكُلُ ٱلْإِنْسَانُ خَيْرًا، وَمَرَامُ ٱلْغَادِرِينَ ظُلْمٌ.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

٣ 3 مَنْ يَحْفَظُ فَمَهُ يَحْفَظُ نَفْسَهُ. مَنْ يَشْحَرْ شَفَتَيْهِ فَلَهُ هَلَاكٌ.

Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

٤ 4 نَفْسُ ٱلْكَسْلَانِ تَشْتَهِي وَلَا شَيْءَ لَهَا، وَنَفْسُ ٱلْمُجْتَهِدِينَ تَسْمَنُ.

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

٥ 5 اَلصِّدِّيقُ يُبْغِضُ كَلَامَ كَذِبٍ، وَٱلشِّرِّيرُ يُخْزِي وَيُخْجِلُ.

Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

٦ 6 اَلْبِرُّ يَحْفَظُ ٱلْكَامِلَ طَرِيقَهُ، وَٱلشَّرُّ يَقْلِبُ ٱلْخَاطِئَ.

Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

٧ 7 يُوجَدُ مَنْ يَتَغَانَى وَلَا شَيْءَ عِنْدَهُ، وَمَنْ يَتَفَاقَرُ وَعِنْدَهُ غِنًى جَزِيلٌ.

Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

٨ 8 فِدْيَةُ نَفْسِ رَجُلٍ غِنَاهُ، أَمَّا ٱلْفَقِيرُ فَلَا يَسْمَعُ ٱنْتِهَارًا.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

٩ 9 نُورُ ٱلصِّدِّيقِينَ يُفَرِّحُ، وَسِرَاجُ ٱلْأَشْرَارِ يَنْطَفِئُ.

Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

١٠ 10 اَلْخِصَامُ إِنَّمَا يَصِيرُ بِٱلْكِبْرِيَاءِ، وَمَعَ ٱلْمُتَشَاوِرِينَ حِكْمَةٌ.

От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

١١ 11 غِنَى ٱلْبُطْلِ يَقِلُّ، وَٱلْجَامِعُ بِيَدِهِ يَزْدَادُ.

Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

١٢ 12 ٱلرَّجَاءُ ٱلْمُمَاطَلُ يُمْرِضُ ٱلْقَلْبَ، وَٱلشَّهْوَةُ ٱلْمُتَمَّمَةُ شَجَرَةُ حَيَاةٍ.

Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

١٣ 13 مَنِ ٱزْدَرَى بِٱلْكَلِمَةِ يُخْرِبُ نَفْسَهُ، وَمَنْ خَشِيَ ٱلْوَصِيَّةَ يُكَافَأُ.

Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

١٤ 14 شَرِيعَةُ ٱلْحَكِيمِ يَنْبُوعُ حَيَاةٍ لِلْحَيَدَانِ عَنْ أَشْرَاكِ ٱلْمَوْتِ.

Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

١٥ 15 اَلْفِطْنَةُ ٱلْجَيِّدَةُ تَمْنَحُ نِعْمَةً، أَمَّا طَرِيقُ ٱلْغَادِرِينَ فَأَوْعَرُ.

Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

١٦ 16 كُلُّ ذَكِيٍّ يَعْمَلُ بِٱلْمَعْرِفَةِ، وَٱلْجَاهِلُ يَنْشُرُ حُمْقًا.

Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

١٧ 17 اَلرَّسُولُ ٱلشِّرِّيرُ يَقَعُ فِي ٱلشَّرِّ، وَٱلسَّفِيرُ ٱلْأَمِينُ شِفَاءٌ.

Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

١٨ 18 فَقْرٌ وَهَوَانٌ لِمَنْ يَرْفُضُ ٱلتَّأْدِيبَ، وَمَنْ يُلَاحِظ ٱلتَّوْبِيخَ يُكْرَمْ.

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

١٩ 19 اَلشَّهْوَةُ ٱلْحَاصِلَةُ تَلُذُّ ٱلنَّفْسَ، أَمَّا كَرَاهَةُ ٱلْجُهَّالِ فَهِيَ ٱلْحَيَدَانُ عَنِ ٱلشَّرِّ.

Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

٢٠ 20 اَلْمُسَايِرُ ٱلْحُكَمَاءَ يَصِيرُ حَكِيمًا، وَرَفِيقُ ٱلْجُهَّالِ يُضَرُّ.

Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

٢١ 21 اَلشَّرُّ يَتْبَعُ ٱلْخَاطِئِينَ، وَٱلصِّدِّيقُونَ يُجَازَوْنَ خَيْرًا.

Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

٢٢ 22 اَلصَّالِحُ يُورِثُ بَنِي ٱلْبَنِينَ، وَثَرْوَةُ ٱلْخَاطِئِ تُذْخَرُ لِلصِّدِّيقِ.

Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

٢٣ 23 فِي حَرْثِ ٱلْفُقَرَاءِ طَعَامٌ كَثِيرٌ، وَيُوجَدُ هَالِكٌ مِنْ عَدَمِ ٱلْحَقِّ.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

٢٤ 24 مَنْ يَمْنَعُ عَصَاهُ يَمْقُتِ ٱبْنَهُ، وَمَنْ أَحَبَّهُ يَطْلُبُ لَهُ ٱلتَّأْدِيبَ.

Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

٢٥ 25 اَلصِّدِّيقُ يَأْكُلُ لِشَبَعِ نَفْسِهِ، أَمَّا بَطْنُ ٱلْأَشْرَارِ فَيَحْتَاجُ.

Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.