أَمْثَالٌ 12

١ 1 مَنْ يُحِبُّ ٱلتَّأْدِيبَ يُحِبُّ ٱلْمَعْرِفَةَ، وَمَنْ يُبْغِضُ ٱلتَّوْبِيخَ فَهُوَ بَلِيدٌ.

Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

٢ 2 ٱلصَّالِحُ يَنَالُ رِضًى مِنْ قِبَلِ ٱلرَّبِّ، أَمَّا رَجُلُ ٱلْمَكَايِدِ فَيَحْكُمُ عَلَيْهِ.

Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.

٣ 3 لَا يُثَبَّتُ ٱلْإِنْسَانُ بِٱلشَّرِّ، أَمَّا أَصْلُ ٱلصِّدِّيقِينَ فَلَا يَتَقَلْقَلُ.

Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

٤ 4 اَلْمَرْأَةُ ٱلْفَاضِلَةُ تَاجٌ لِبَعْلِهَا، أَمَّا ٱلْمُخْزِيَةُ فَكَنَخْرٍ فِي عِظَامِهِ.

Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.

٥ 5 أَفْكَارُ ٱلصِّدِّيقِينَ عَدْلٌ. تَدَابِيرُ ٱلْأَشْرَارِ غِشٌّ.

Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

٦ 6 كَلَامُ ٱلْأَشْرَارِ كُمُونٌ لِلدَّمِ، أَمَّا فَمُ ٱلْمُسْتَقِيمِينَ فَيُنَجِّيهِمْ.

Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

٧ 7 تَنْقَلِبُ ٱلْأَشْرَارُ وَلَا يَكُونُونَ، أَمَّا بَيْتُ ٱلصِّدِّيقِينَ فَيَثْبُتُ.

Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

٨ 8 بِحَسَبِ فِطْنَتِهِ يُحْمَدُ ٱلْإِنْسَانُ، أَمَّا ٱلْمُلْتَوِي ٱلْقَلْبِ فَيَكُونُ لِلْهَوَانِ.

Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

٩ 9 اَلْحَقِيرُ وَلَهُ عَبْدٌ خَيْرٌ مِنَ ٱلْمُتَمَجِّدِ وَيُعْوِزُهُ ٱلْخُبْزُ.

По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.

١٠ 10 ٱلصِّدِّيقُ يُرَاعِي نَفْسَ بَهِيمَتِهِ، أَمَّا مَرَاحِمُ ٱلْأَشْرَارِ فَقَاسِيَةٌ.

Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

١١ 11 مَنْ يَشْتَغِلْ بِحَقْلِهِ يَشْبَعْ خُبْزًا، أَمَّا تَابِعُ ٱلْبَطَّالِينَ فَهُوَ عَدِيمُ ٱلْفَهْمِ.

Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.

١٢ 12 اِشْتَهَى ٱلشِّرِّيرُ صَيْدَ ٱلْأَشْرَارِ، وَأَصْلُ ٱلصِّدِّيقِينَ يُجْدِي.

Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.

١٣ 13 فِي مَعْصِيَةِ ٱلشَّفَتَيْنِ شَرَكُ ٱلشِّرِّيرِ، أَمَّا ٱلصِّدِّيقُ فَيَخْرُجُ مِنَ ٱلضِّيقِ.

В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

١٤ 14 ٱلْإِنْسَانُ يَشْبَعُ خَيْرًا مِنْ ثَمَرِ فَمِهِ، وَمُكَافَأَةُ يَدَيِ ٱلْإِنْسَانِ تُرَدُّ لَهُ.

От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

١٥ 15 طَرِيقُ ٱلْجَاهِلِ مُسْتَقِيمٌ فِي عَيْنَيْهِ، أَمَّا سَامِعُ ٱلْمَشُورَةِ فَهُوَ حَكِيمٌ.

Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

١٦ 16 غَضَبُ ٱلْجَاهِلِ يُعْرَفُ فِي يَوْمِهِ، أَمَّا سَاتِرُ ٱلْهَوَانِ فَهُوَ ذَكِيٌّ.

Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

١٧ 17 مَنْ يَتَفَوَّهْ بِٱلْحَقِّ يُظْهِرِ ٱلْعَدْلَ، وَٱلشَّاهِدُ ٱلْكَاذِبُ يُظْهِرُ غِشًّا.

Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

١٨ 18 يُوجَدُ مَنْ يَهْذُرُ مِثْلَ طَعْنِ ٱلسَّيْفِ، أَمَّا لِسَانُ ٱلْحُكَمَاءِ فَشِفَاءٌ.

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,

١٩ 19 شَفَةُ ٱلصِّدْقِ تَثْبُتُ إِلَى ٱلْأَبَدِ، وَلِسَانُ ٱلْكَذِبِ إِنَّمَا هُوَ إِلَى طَرْفَةِ ٱلْعَيْنِ.

Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.

٢٠ 20 اَلْغِشُّ فِي قَلْبِ ٱلَّذِينَ يُفَكِّرُونَ فِي ٱلشَّرِّ، أَمَّا ٱلْمُشِيرُونَ بِٱلسَّلَامِ فَلَهُمْ فَرَحٌ.

Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

٢١ 21 لَا يُصِيبُ ٱلصِّدِّيقَ شَرٌّ، أَمَّا ٱلْأَشْرَارُ فَيَمْتَلِئُونَ سُوءًا.

Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.

٢٢ 22 كَرَاهَةُ ٱلرَّبِّ شَفَتَا كَذِبٍ، أَمَّا ٱلْعَامِلُونَ بِٱلصِّدْقِ فَرِضَاهُ.

Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

٢٣ 23 اَلرَّجُلُ ٱلذَّكِيُّ يَسْتُرُ ٱلْمَعْرِفَةَ، وَقَلْبُ ٱلْجَاهِلِ يُنَادِي بِٱلْحَمَقِ.

Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.

٢٤ 24 يَدُ ٱلْمُجْتَهِدِينَ تَسُودُ، أَمَّا ٱلرَّخْوَةُ فَتَكُونُ تَحْتَ ٱلْجِزْيَةِ.

Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

٢٥ 25 ٱلْغَمُّ فِي قَلْبِ ٱلرَّجُلِ يُحْنِيهِ، وَٱلْكَلِمَةُ ٱلطَّيِّبَةُ تُفَرِّحُهُ.

Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

٢٦ 26 ٱلصِّدِّيقُ يَهْدِي صَاحِبَهُ، أَمَّا طَرِيقُ ٱلْأَشْرَارِ فَتُضِلُّهُمْ.

Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

٢٧ 27 ٱلرَّخَاوَةُ لَا تَمْسِكُ صَيْدًا، أَمَّا ثَرْوَةُ ٱلْإِنْسَانِ ٱلْكَرِيمَةُ فَهِيَ الِٱجْتِهَادُ.

Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

٢٨ 28 فِي سَبِيلِ ٱلْبِرِّ حَيَاةٌ، وَفِي طَرِيقِ مَسْلِكِهِ لَا مَوْتَ.

В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.