أَيُّوبَ 23

١ 1 فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

А Иов в отговор рече:

٢ 2 «ٱلْيَوْمَ أَيْضًا شَكْوَايَ تَمَرُّدٌ. ضَرْبَتِي أَثْقَلُ مِنْ تَنَهُّدِي.

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

٣ 3 مَنْ يُعْطِينِي أَنْ أَجِدَهُ، فَآتِيَ إِلَى كُرْسِيِّهِ،

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

٤ 4 أُحْسِنُ ٱلدَّعْوَى أَمَامَهُ، وَأَمْلَأُ فَمِي حُجَجًا،

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

٥ 5 فَأَعْرِفُ ٱلْأَقْوَالَ ٱلَّتِي بِهَا يُجِيبُنِي، وَأَفْهَمُ مَا يَقُولُهُ لِي؟

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

٦ 6 أَبِكَثْرَةِ قُوَّةٍ يُخَاصِمُنِي؟ كَّلَّا! وَلَكِنَّهُ كَانَ يَنْتَبِهُ إِلَيَّ.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

٧ 7 هُنَالِكَ كَانَ يُحَاجُّهُ ٱلْمُسْتَقِيمُ، وَكُنْتُ أَنْجُو إِلَى ٱلْأَبَدِ مِنْ قَاضِيَّ.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

٨ 8 هَأَنَذَا أَذْهَبُ شَرْقًا فَلَيْسَ هُوَ هُنَاكَ، وَغَرْبًا فَلَا أَشْعُرُ بِهِ.

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

٩ 9 شِمَالًا حَيْثُ عَمَلُهُ فَلَا أَنْظُرُهُ. يَتَعَطَّفُ ٱلْجَنُوبَ فَلَا أَرَاهُ.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

١٠ 10 «لِأَنَّهُ يَعْرِفُ طَرِيقِي. إِذَا جَرَّبَنِي أَخْرُجُ كَٱلذَّهَبِ.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

١١ 11 بِخَطَوَاتِهِ ٱسْتَمْسَكَتْ رِجْلِي. حَفِظْتُ طَرِيقَهُ وَلَمْ أَحِدْ.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

١٢ 12 مِنْ وَصِيَّةِ شَفَتَيْهِ لَمْ أَبْرَحْ. أَكْثَرَ مِنْ فَرِيضَتِي ذَخَرْتُ كَلَامَ فِيهِ.

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

١٣ 13 أَمَّا هُوَ فَوَحْدَهُ، فَمَنْ يَرُدُّهُ؟ وَنَفْسُهُ تَشْتَهِي فَيَفْعَلُ.

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

١٤ 14 لِأَنَّهُ يُتَمِّمُ ٱلْمَفْرُوضَ عَلَيَّ، وَكَثِيرٌ مِثْلُ هَذِهِ عِنْدَهُ.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

١٥ 15 مِنْ أَجْلِ ذَلِكَ أَرْتَاعُ قُدَّامَهُ. أَتَأَمَّلُ فَأَرْتَعِبُ مِنْهُ.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

١٦ 16 لِأَنَّ ٱللهَ قَدْ أَضْعَفَ قَلْبِي، وَٱلْقَدِيرَ رَوَّعَنِي.

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

١٧ 17 لِأَنِّي لَمْ أُقْطَعْ قَبْلَ ٱلظَّلَامِ، وَمِنْ وَجْهِي لَمْ يُغَطِّ ٱلدُّجَى.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.