أَيُّوبَ 15

١ 1 فَأَجَابَ أَلِيفَازُ ٱلتَّيْمَانِيُّ وَقَالَ:

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

٢ 2 «أَلَعَلَّ ٱلْحَكِيمَ يُجِيبُ عَنْ مَعْرِفَةٍ بَاطِلَةٍ، وَيَمْلَأُ بَطْنَهُ مِنْ رِيحٍ شَرْقِيَّةٍ،

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

٣ 3 فَيَحْتَجَّ بِكَلَامٍ لَا يُفِيدُ، وَبِأَحَادِيثَ لَا يَنْتَفِعُ بِهَا؟

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

٤ 4 أَمَّا أَنْتَ فَتُنَافِي ٱلْمَخَافَةَ، وَتُنَاقِضُ ٱلتَّقْوَى لَدَى ٱللهِ.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

٥ 5 لِأَنَّ فَمَكَ يُذِيعُ إِثْمَكَ، وَتَخْتَارُ لِسَانَ ٱلْمُحْتَالِينَ.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

٦ 6 إِنَّ فَمَكَ يَسْتَذْنِبُكَ، لَا أَنَا، وَشَفَتَاكَ تَشْهَدَانِ عَلَيْكَ.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

٧ 7 «أَصُوِّرْتَ أَوَّلَ ٱلنَّاسِ أَمْ أُبْدِئْتَ قَبْلَ ٱلتِّلَالِ؟

Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

٨ 8 هَلْ تَنَصَّتَّ فِي مَجْلِسِ ٱللهِ، أَوْ قَصَرْتَ ٱلْحِكْمَةَ عَلَى نَفْسِكَ؟

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

٩ 9 مَاذَا تَعْرِفُهُ وَلَا نَعْرِفُهُ نَحْنُ؟ وَمَاذَا تَفْهَمُ وَلَيْسَ هُوَ عِنْدَنَا؟

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

١٠ 10 عِنْدَنَا ٱلشَّيْخُ وَٱلْأَشْيَبُ، أَكْبَرُ أَيَّامًا مِنْ أَبِيكَ.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

١١ 11 أَقَلِيلَةٌ عِنْدَكَ تَعْزِيَاتُ ٱللهِ، وَٱلْكَلَامُ مَعَكَ بِٱلرِّفْقِ؟

Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

١٢ 12 «لِمَاذَا يَأْخُذُكَ قَلْبُكَ؟ وَلِمَاذَا تَخْتَلِجُ عَيْنَاكَ

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

١٣ 13 حَتَّى تَرُدَّ عَلَى ٱللهِ وَتُخْرِجَ مِنْ فِيكَ أَقْوَالًا؟

Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

١٤ 14 مَنْ هُوَ ٱلْإِنْسَانُ حَتَّى يَزْكُوَ، أَوْ مَوْلُودُ ٱلْمَرْأَةِ حَتَّى يَتَبَرَّرَ؟

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

١٥ 15 هُوَذَا قِدِّيسُوهُ لَا يَأْتَمِنُهُمْ، وَٱلسَّمَاوَاتُ غَيْرُ طَاهِرَةٍ بِعَيْنَيْهِ،

Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

١٦ 16 فَبِالْحَرِيِّ مَكْرُوهٌ وَفَاسِدٌ ٱلْإِنْسَانُ ٱلشَّارِبُ ٱلْإِثْمَ كَٱلْمَاءِ!

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

١٧ 17 «أُوحِي إِلَيْكَ، ٱسْمَعْ لِي فَأُحَدِّثَ بِمَا رَأَيْتُهُ،

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

١٨ 18 مَا أَخْبَرَ بِهِ حُكَمَاءُ عَنْ آبَائِهِمْ فَلَمْ يَكْتُمُوهُ.

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

١٩ 19 ٱلَّذِينَ لَهُمْ وَحْدَهُمْ أُعْطِيَتِ ٱلْأَرْضُ، وَلَمْ يَعْبُرْ بَيْنَهُمْ غَرِيبٌ.

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )

٢٠ 20 ٱلشِّرِّيرُ هُوَ يَتَلَوَّى كُلَّ أَيَّامِهِ، وَكُلَّ عَدَدِ ٱلسِّنِينَ ٱلْمَعْدُودَةِ لِلْعَاتِي.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

٢١ 21 صَوْتُ رُعُوبٍ فِي أُذُنَيْهِ. فِي سَاعَةِ سَلَامٍ يَأْتِيهِ ٱلْمُخَرِّبُ.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

٢٢ 22 لَا يَأْمُلُ ٱلرُّجُوعَ مِنَ ٱلظُّلْمَةِ، وَهُوَ مُرْتَقَبٌ لِلسَّيْفِ.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

٢٣ 23 تَائِهٌ هُوَ لِأَجْلِ ٱلْخُبْزِ حَيْثُمَا يَجِدْهُ، وَيَعْلَمُ أَنَّ يَوْمَ ٱلظُّلْمَةِ مُهَيَّأٌ بَيْنَ يَدَيْهِ.

Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

٢٤ 24 يُرْهِبُهُ ٱلضُّرُّ وَٱلضَّيْقُ. يَتَجَبَّرَانِ عَلَيْهِ كَمَلِكٍ مُسْتَعِدٍّ لِلْوَغَى.

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

٢٥ 25 لِأَنَّهُ مَدَّ عَلَى ٱللهِ يَدَهُ، وَعَلَى ٱلْقَدِيرِ تَجَبَّرَ

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

٢٦ 26 عَادِيًا عَلَيْهِ، مُتَصَلِّبُ ٱلْعُنُقِ بِأَوْقَافِ مَجَانِّهِ مُعَبَّأَةً.

Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

٢٧ 27 لِأَنَّهُ قَدْ كَسَا وَجْهَهُ سَمْنًا، وَرَبَّى شَحْمًا عَلَى كِلْيَتَيْهِ،

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

٢٨ 28 فَيَسْكُنُ مُدُنًا خَرِبَةً، بُيُوتًا غَيْرَ مَسْكُونَةٍ عَتِيدَةً أَنْ تَصِيرَ رُجَمًا.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

٢٩ 29 لَا يَسْتَغْنِي، وَلَا تَثْبُتُ ثَرْوَتُهُ، وَلَا يَمْتَدُّ فِي ٱلْأَرْضِ مُقْتَنَاهُ.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

٣٠ 30 لَا تَزُولُ عَنْهُ ٱلظُّلْمَةُ. خَرَاعِيبُهُ تُيَبِّسُهَا ٱلسُّمُومُ، وَبِنَفْخَةِ فَمِهِ يَزُولُ.

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

٣١ 31 لَا يَتَّكِلْ عَلَى ٱلسُّوءِ. يَضِلُّ. لِأَنَّ ٱلسُّوءَ يَكُونُ أُجْرَتَهُ.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

٣٢ 32 قَبْلَ يَوْمِهِ يُتَوَفَّى، وَسَعَفُهُ لَا يَخْضَرُّ.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

٣٣ 33 يُسَاقِطُ كَٱلْجَفْنَةِ حِصْرِمَهُ، وَيَنْثُرُ كَٱلزَّيْتُونِ زَهْرُهُ.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

٣٤ 34 لِأَنَّ جَمَاعَةَ ٱلْفُجَّارِ عَاقِرٌ، وَٱلنَّارُ تَأْكُلُ خِيَامَ ٱلرَّشْوَةِ.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

٣٥ 35 حَبِلَ شَقَاوَةً وَوَلَدَ إِثْمًا، وَبَطْنُهُ أَنْشَأَ غِشًّا».

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.