أَيُّوبَ 12

١ 1 فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

Тогава Иов в отговор рече:

٢ 2 «صَحِيحٌ إِنَّكُمْ أَنْتُمْ شَعْبٌ وَمَعَكُمْ تَمُوتُ ٱلْحِكْمَةُ!

Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

٣ 3 غَيْرَ أَنَّهُ لِي فَهْمٌ مِثْلَكُمْ. لَسْتُ أَنَا دُونَكُمْ. وَمَنْ لَيْسَ عِنْدَهُ مِثْلُ هَذِهِ؟

Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

٤ 4 رَجُلًا سُخْرَةً لِصَاحِبِهِ صِرْتُ. دَعَا ٱللهَ فَٱسْتَجَابَهُ. سُخْرَةٌ هُوَ ٱلصِّدِّيقُ ٱلْكَامِلُ.

Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

٥ 5 لِلْمُبْتَلِي هَوَانٌ فِي أَفْكَارِ ٱلْمُطْمَئِنِّ، مُهَيَّأٌ لِمَنْ زَلَّتْ قَدَمُهُ.

Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

٦ 6 خِيَامُ ٱلْمُخَرِّبِينَ مُسْتَرِيحَةٌ، وَٱلَّذِينَ يُغِيظُونَ ٱللهَ مُطْمَئِنُّونَ، ٱلَّذِينَ يَأْتُونَ بِإِلَهِهِمْ فِي يَدِهِمْ!

Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.

٧ 7 «فَٱسْأَلِ ٱلْبَهَائِمَ فَتُعَلِّمَكَ، وَطُيُورَ ٱلسَّمَاءِ فَتُخْبِرَكَ.

Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;

٨ 8 أَوْ كَلِّمِ ٱلْأَرْضَ فَتُعَلِّمَكَ، وَيُحَدِّثَكَ سَمَكُ ٱلْبَحْرِ.

Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

٩ 9 مَنْ لَا يَعْلَمُ مِنْ كُلِّ هَؤُلَاءِ أَنَّ يَدَ ٱلرَّبِّ صَنَعَتْ هَذَا؟

От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?

١٠ 10 ٱلَّذِي بِيَدِهِ نَفَسُ كُلِّ حَيٍّ وَرُوحُ كُلِّ ٱلْبَشَرِ.

В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

١١ 11 أَفَلَيْسَتِ ٱلْأُذُنُ تَمْتَحِنُ ٱلْأَقْوَالَ، كَمَا أَنَّ ٱلْحَنَكَ يَسْتَطْعِمُ طَعَامَهُ؟

Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?

١٢ 12 عِنْدَ ٱلشَّيْبِ حِكْمَةٌ، وَطُولُ ٱلْأَيَّامِ فَهْمٌ.

Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.

١٣ 13 «عِنْدَهُ ٱلْحِكْمَةُ وَٱلْقُدْرَةُ. لَهُ ٱلْمَشُورَةُ وَٱلْفِطْنَةُ.

А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

١٤ 14 هُوَذَا يَهْدِمُ فَلَا يُبْنَى. يُغْلِقُ عَلَى إِنْسَانٍ فَلَا يُفْتَحُ.

Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

١٥ 15 يَمْنَعُ ٱلْمِيَاهَ فَتَيْبَسُ. يُطْلِقُهَا فَتَقْلِبُ ٱلْأَرْضَ.

Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

١٦ 16 عِنْدَهُ ٱلْعِزُّ وَٱلْفَهْمُ. لَهُ ٱلْمُضِلُّ وَٱلْمُضَلُّ.

У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

١٧ 17 يَذْهَبُ بِٱلْمُشِيرِينَ أَسْرَى، وَيُحَمِّقُ ٱلْقُضَاةَ.

Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

١٨ 18 يَحُلُّ مَنَاطِقَ ٱلْمُلُوكِ، وَيَشُدُّ أَحْقَاءَهُمْ بِوِثَاقٍ.

Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

١٩ 19 يَذْهَبُ بِٱلْكَهَنَةِ أَسْرَى، وَيَقْلِبُ ٱلْأَقْوِيَاءَ.

Закарва първенците ограбени, И поваля силните.

٢٠ 20 يَقْطَعُ كَلَامَ ٱلْأُمَنَاءِ، وَيَنْزِعُ ذَوْقَ ٱلشُّيُوخِ.

Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

٢١ 21 يُلْقِي هَوَانًا عَلَى ٱلشُّرَفَاءِ، وَيُرْخِي مِنْطَقَةَ ٱلْأَشِدَّاءِ.

Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.

٢٢ 22 يَكْشِفُ ٱلْعَمَائِقَ مِنَ ٱلظَّلَامِ، وَيُخْرِجُ ظِلَّ ٱلْمَوْتِ إِلَى ٱلنُّورِ.

Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

٢٣ 23 يُكَثِّرُ ٱلْأُمَمَ ثُمَّ يُبِيدُهَا. يُوَسِّعُ لِلْأُمَمِ ثُمَّ يُجْلِيهَا.

Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

٢٤ 24 يَنْزِعُ عُقُولَ رُؤَسَاءِ شَعْبِ ٱلْأَرْضِ، وَيُضِلُّهُمْ فِي تِيهٍ بِلَا طَرِيقٍ.

Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

٢٥ 25 يَتَلَمَّسُونَ فِي ٱلظَّلَامِ وَلَيْسَ نُورٌ، وَيُرَنِّحُهُمْ مِثْلَ ٱلسَّكْرَانِ.

Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.