Yǝrǝmiya 8
1 Xu qaƣda, — dǝydu Pǝrwǝrdigar, — ular Yǝⱨudaning padixaⱨlirining ustihanlirini, ularning ǝmirlirining ustihanlirini, kaⱨinlarning ustihanlirini, pǝyƣǝmbǝrlǝrning ustihanlirini wǝ Yerusalemda turƣanlarning ustihanlirini gɵrliridin elip qiⱪiridu;
В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимские жители;
2 xundaⱪ ⱪilip ular bularni ⱪuyax, ay wǝ asmanlardiki barliⱪ jisimlar astida yayidu; qünki ular bularni sɵygǝn, bularning ⱪulluⱪida bolƣan, bularƣa ǝgǝxkǝn, bularni izdigǝn, bularƣa qoⱪunƣan; ularning jǝsǝtliri bir yǝrgǝ ⱨeq yiƣilmaydu, ⱨeq kɵmülmǝydu; ular zemin yüzidǝ oƣut bolup yatidu.
И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред всичкото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; Тия кости не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.
3 Mǝn bulardin ⱪalƣanlirini ⱨǝydigǝn jaylarda, bu rǝzil jǝmǝttin barliⱪ tirik ⱪalƣanlar ⱨayatning orniƣa mamatni tallaydu, — dǝydu samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar.
И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.
4 Əmdi sǝn ularƣa mundaⱪ degin: Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: — Adǝmlǝr yiⱪilsa ⱪaytidin turmamdu? Birsi yoldin qiⱪip kǝtsǝ ⱪaytip kǝlmǝmdu?
При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?
5 Nemixⱪa Yerusalemdiki bu hǝlⱪ ⱨǝmixǝ yoldin qiⱪix bilǝnla yenimdin yiraⱪlap ketidu? Ular aldamqiliⱪni qing tutidu, yenimƣa ⱪaytip kelixni rǝt ⱪilidu.
Защо, прочее, се отбиха тия Ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?
6 Mǝn kɵngül ⱪoyup anglidim; lekin ular durusluⱪni sɵzlimǝydu; ularning rǝzillikliridin: «Mǝn zadi nemilǝrni ⱪilip ⱪoydum?!» dǝp towa ⱪilidiƣan ⱨeqkim yoⱪ; at jǝnggǝ burulup etilƣandǝk ⱨǝrbirsi ɵz yoliƣa burulup etilidu.
Слушах и чух, но те не говориха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.
7 Ⱨǝtta asmandiki lǝylǝkmu ɵzigǝ bekitilgǝn waⱪtilirini bilidu; pahtǝk, ⱪarliƣaq wǝ turnilarmu kɵqüp kelidiƣan waⱪtilirini esidǝ tutidu; lekim Mening hǝlⱪim Mǝn Pǝrwǝrdigarning ularƣa bekitkǝnlirimni ⱨeq bilmǝydu.
Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.
8 Silǝr ⱪandaⱪmu: «Biz danadurmiz, Pǝrwǝrdigarning Tǝwrat-ⱪanuni bizdǝ bardur!» dǝysilǝr? Mana, bǝrⱨǝⱪ, ɵlima-kɵqürgüqilǝrning yalƣanqi ⱪǝlimi uni burmiliƣan.
Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 Danixmǝnlǝr hijil bolidu, ular yǝrgǝ ⱪarap ⱪaldi; mana, ular Pǝrwǝrdigarning sɵzini qǝtkǝ ⱪaⱪⱪandin keyin, ularda zadi nemǝ danaliⱪ ⱪalidu?
Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?
10 Xunga Mǝn ularning ayallirini baxⱪilarƣa, ularning etizlirini yengi igilirigǝ tapxurup berimǝn; qünki ǝng kiqikidin qongiƣiqǝ ularning ⱨǝmmisi aqkɵzlükkǝ berilgǝn; pǝyƣǝmbǝrdin kaⱨinƣiqǝ ⱨǝmmisi sahta ix kɵridu.
Затова, ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
11 Ular: «Aman-esǝnlik! Aman-esǝnlik!» dǝp hǝlⱪimning ⱪizining yarisini susluⱪ bilǝn ⱪol uqida qala tengip ⱪoydi. Lekin aman-esǝnlik yoⱪtur!
И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха - Мир, мир!, а пък няма мир.
12 Ular yirginqlik ixlarni sadir ⱪilƣinidin hijil boldimu? — Yaⱪ, ular ⱨeq hijil bolmidi, ⱨǝtta ⱪizirixnimu ular ⱨeq bilmǝydu. Xunga ular yiⱪilip ɵlgǝnlǝr iqidǝ yiⱪilip ɵlidu; ularni jazalaxⱪa kǝlginimdǝ ular putlixip ketidu, — dǝydu Pǝrwǝrdigar.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова, ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа казва Господ
13 Mǝn ularning ⱨosulini elip taxlaymǝn, — dǝydu Pǝrwǝrdigar; üzüm telida üzümlǝr, ǝnjür dǝrihidǝ ǝnjürlǝr ⱨeq ⱪalmidi; yopurmaⱪliri solixip kǝtti; Mǝn ularƣa nemǝ beƣixliƣan bolsam, ǝmdi xular ulardin ɵtküzüwelinidu.
Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И даже това, което им съм дал, ще избяга от тях.
14 «Biz nemixⱪa muxu yǝrdǝ bikar olturuwerimiz? Yiƣilayli, mustǝⱨkǝm xǝⱨǝrlǝrgǝ kirip xu yǝrlǝrdǝ [kürǝx ⱪilip] tügixǝyli! Qünki Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizni tügǝxtürüp, bizgǝ ɵt süyini bǝrdi; qünki biz Pǝrwǝrdigar aldida gunaⱨ sadir ⱪilduⱪ.
Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.
15 Aman-tinqliⱪni ümid ⱪilip kütüp kǝlduⱪ, lekin ⱨeq yahxiliⱪ bolmidi; xipa waⱪtini küttuⱪ, lekin mana, wǝⱨimǝ basti!
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.
16 Düxmǝn atlirining hartildaxliri Dan zeminidin tartip anglanmaⱪta; ayƣirlirining kixnǝxliri pütkül zeminni ⱪorⱪitip tǝwrǝtmǝktǝ. Ular zemin wǝ uningda turuwatⱪan ⱨǝmmini, xǝⱨǝrni wǝ uningda turuwatⱪanlarning ⱨǝmmisini yoⱪitixⱪa kelidu!».
Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.
17 — Mana, Mǝn aranglarƣa yilanlarni, yǝni ⱨeqkim seⱨirliyǝlmǝydiƣan zǝⱨǝrlik yilanlarni ǝwǝtimǝn, ular silǝrni qaⱪidu» — dǝydu Pǝrwǝrdigar.
Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.
18 [Mǝn]: «Mening dǝrd-ǝlimim dawaliƣusiz! Yürikim zǝyiplixip kǝtti!» — [dedim].
Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.
19 «Mana, hǝlⱪimning ⱪizining intayin yiraⱪ yurttin kɵtürülgǝn pǝryadining sadasi! [Ular] — «Pǝrwǝrdigar Zionda ǝmǝsmu? Zionning padixaⱨi u yǝrdǝ turmamdu?!» — [dǝydu]». «Nemixⱪa ǝmdi ular Meni oyma mǝbudliri bilǝn, ǝrzimǝs yat nǝrsilǝr bilǝn ƣǝzǝplǝndüridu?!»
Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, като казва: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чужди суети?
20 — «Orma waⱪti ɵtüp kǝtti, yaz tügidi, lekin biz bolsaⱪ yǝnila ⱪutⱪuzulmiduⱪ!»
Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.
21 «Hǝlⱪimning ⱪizining sunuⱪ yarisi tüpǝylidin ɵzüm sunuⱪmǝn; matǝm tutimǝn; Dǝkkǝ-dükkǝ meni besiwaldi, —
Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Gileadta tutiya tepilmamdikǝn? U yǝrdǝ tewip yoⱪmikǝn? Nemixⱪa ǝmdi mening hǝlⱪimning ⱪiziƣa dawa tepilmaydu?!».
Няма ли балсама в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?
