Zebur 44
1 Neghmichilerning béshigha tapshurulup oqulsun dep, Korahning oghulliri üchün yézilghan «Masqil»: — I Xuda, öz qulaqlirimiz bilen angliduq, Atilirimiz bizge bayan qilip, Öz künliride, yeni qedimki zamanlarda Séning qilghan zor ishliringni uqturghanidi;
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Sen [ata-bowilirimizning aldida] Öz qolung bilen yat ellerni qoghliwétip, Ularning [zéminigha ata-bowilirimizni] orunlashturdung; Yat qowmlargha apet chüshürüp, ularni tarqitiwetting.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Berheq, bowilirimiz zéminni öz qilichi bilen alghini yoq, Öz biliki bilen özlirini qutquzghinimu yoq; Bu belki Séning ong qolung, Séning biliking we jamalingning nurining qilghinidur; Chünki Sen ulardin xursenlik tapting.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Sen Özüng méning padishahimdursen, i Xuda, Sen Yaqup üchün ghelibiler buyrughuchidursen.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Sen arqiliq biz reqiblirimizni heydiwétimiz; Naming bilen özimizge qarshi turghanlarni cheyleymiz;
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Chünki öz oqyayimgha tayanmaymen, Qilichimmu méni qutquzalmaydu.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Chünki Sen bizni reqiblirimizdin qutquzdung, Bizge öch bolghanlarni yerge qaratting.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Xudani kün boyi iptixarlinip maxtaymiz; Namingni ebedil’ebedgiche medhiyileymiz. (Sélah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Biraq Sen [hazir] bizni tashlawétip ahanetke qaldurdung; Qoshunlirimiz bilen jengge bille chiqmaysen.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Sen reqiblirimiz aldida bizni chékindürdüng; Bizni öchmenlerge xalighanche talan-taraj qildurdung.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Soyushqa tapshurulghan qoylardek, bizni ulargha tapshurdung, Eller arisigha bizni tarqitiwetting.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Sen Öz xelqingni bikargha sétiwetting, Uning qimmitidin Özüng héch béyip ketmiding;
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Sen bizni qoshna ellerning mesxirisige qaldurghansen; Etrapimizdikilerge ahanet, zangliq obyékti qildingsen.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Sen bizni eller arisida söz-chöchekke qoydungsen, Yat qowmlar bizge bash chayqiship qarashmaqta.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Mesxire hem kupurluq éytquchilarning awazi tüpeylidin, Düshmenler we öch alghuchilar tüpeylidin, Kün boyi uyatim aldimdin ketmeydu, Yüzümning nomusi méni chirmiwaldi.
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Mana bularning hemmisi béshimizgha chüshti; Biraq biz Séni untumiduq, Yaki ehdengge héch asiyliq qilmiduq;
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Qelbimiz héch yanmidi, Sanga sadaqetsizlik qilmiduq, Qedemlirimiz yolungdin héch ézip ketmidi.
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Biraq Sen bizni chilböriler makanida ezding, Bizge ölüm sayisini chaplashturdung.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Eger biz Xudayimizning namini untughan bolsaq, Yaki yat bir ilahqa qol kötürgen bolsaq,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Xuda Sen choqum buni sürüshte qilmas idingmu, Qelbtiki sirlarni bilip turidighan tursang?
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Biraq Sen tüpeyli biz kün boyi qirilmaqtimiz; Boghuzlinishni kütüp turghan qoylar kebi hésablanmaqtimiz.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Oyghan, i reb! Némishqa uxlap yatisen? Ornungdin tur, bizni menggüge tashlawetmigeysen!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Némishqa yüzüngni bizdin yoshurisen? Némishqa külpetlirimizge, uchrighan zulumlirimizgha pisent qilmaysen?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Qarighina, jénimiz tupraqta béghirlap yüridu; Ténimiz yerge chaplashti;
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Ornungdin turup bizge yardemde bolghaysen! Özüngning özgermes muhebbiting sewebidin, Bizlerni hörlükke chiqarghaysen!
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
