Eyüp 10
1 “Yaşamımdan usandım, Özgürce yakınacak, İçimdeki acıyla konuşacağım.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Tanrı'ya: Beni suçlama diyeceğim, Ama söyle, niçin benimle çekişiyorsun.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Hoşuna mı gidiyor gaddarlık etmek, Kendi ellerinin emeğini reddedip Kötülerin tasarılarını onaylamak?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Sende insan gözü mü var? İnsanın gördüğü gibi mi görüyorsun?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Günlerin ölümlü birinin günleri gibi, Yılların insanın yılları gibi mi ki,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Suçumu arıyor, Günahımı araştırıyorsun?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Kötü olmadığımı, Senin elinden beni kimsenin kurtaramayacağını biliyorsun.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “Senin ellerin bana biçim verdi, beni yarattı, Şimdi dönüp beni yok mu edeceksin?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Lütfen anımsa, balçık gibi bana sen biçim verdin, Beni yine toprağa mı döndüreceksin?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Beni süt gibi dökmedin mi, Peynir gibi katılaştırmadın mı?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Bana et ve deri giydirdin, Beni kemiklerle, sinirlerle ördün.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Bana yaşam verdin, sevgi gösterdin, İlgin ruhumu korudu.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 “Ama bunları yüreğinde gizledin, Biliyorum aklındakini:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Günah işleseydim, beni gözlerdin, Suçumu cezasız bırakmazdın.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Suçluysam, vay başıma! Suçsuzken bile başımı kaldıramıyorum, Çünkü utanç doluyum, çaresizim.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Başımı kaldırsam, aslan gibi beni avlar, Şaşılası gücünü yine gösterirsin üstümde.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Bana karşı yeni tanıklar çıkarır, Öfkeni artırırsın. Orduların dalga dalga üzerime geliyor.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “Niçin doğmama izin verdin? Keşke ölseydim, hiçbir göz beni görmeden!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Hiç var olmamış olurdum, Rahimden mezara taşınırdım.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Birkaç günlük ömrüm kalmadı mı? Beni rahat bırak da biraz yüzüm gülsün;
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Dönüşü olmayan yere gitmeden önce, Karanlık ve ölüm gölgesi diyarına,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Zifiri karanlık diyarına, Ölüm gölgesi, kargaşa diyarına, Aydınlığın karanlığı andırdığı yere.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
