Job 41
1 Kan du draga upp Leviatan med krok och med en metrev betvinga hans tunga?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Kan du sätta en sävhank i hans nos eller borra en hake genom hans käft?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Menar du att han skall slösa på dig många böner eller tala till dig med mjuka ord?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Att han skall vilja sluta fördrag med dig, så att du finge honom till din träl för alltid?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Kan du hava honom till leksak såsom en fågel och sätta honom i band åt dina tärnor?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Pläga fiskarlag köpslå om honom och stycka ut hans kropp mellan krämare?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Kan du skjuta hans hud full med spjut och hans huvud med fiskharpuner?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Ja, försök att bära hand på honom du skall minnas den striden och skall ej föra så mer.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Nej, den sådant vågar, hans hopp bliver sviket, han fälles till marken redan vid hans åsyn.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Så oförvägen är ingen, att han törs reta denne. Vem vågar då sätta sig upp mot mig själv?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Vem har först givit mig något, som jag alltså bör betala igen? Mitt är ju allt vad som finnes under himmelen.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Jag vill ej höra upp att tala om hans lemmar, om huru väldig han är, och huru härligt han är danad.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Vem mäktar rycka av honom hans pansar? Vem vågar sig in mellan hans käkars par?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Hans gaps dörrar, vem vill öppna dem? Runtom hans tänder bor ju förskräckelse.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Stolta sitta på honom sköldarnas rader; hopslutna äro de med fast försegling.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Tätt fogar sig den ena intill den andra, icke en vindfläkt tränger in mellan dem.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Var och en håller ihop med den nästa, de gripa in i varandra och skiljas ej åt.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 När han fnyser, strålar det av ljus; hans blickar äro såsom morgonrodnadens ögonbryn.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Bloss fara ut ur hans gap, eldgnistor springa fram därur.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Från hans näsborrar utgår rök såsom ur en sjudande panna på bränslet.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Hans andedräkt framgnistrar eldkol, och lågor bryta fram ur hans gap.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 På hans hals har kraften sin boning, och framför honom stapplar försagdhet.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Själva det veka på hans buk är ett stadigt fogverk, det sitter orubbligt, såsom gjutet på honom.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Hans hjärta är fast såsom sten, fast såsom bottenstenen i kvarnen.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 När han reser sig, bäva hjältar, av ångest mista de all sans.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Angripes han med ett svärd, så håller det ej stånd, ej heller spjut eller pil eller pansar.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Han aktar järn såsom halm och koppar såsom murket trä.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Bågskott skrämma honom ej bort, slungstenar förvandlas för honom till strå;
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 ja, stridsklubbor aktar han såsom strå, han ler åt rasslet av lansar.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 På sin buk bär han skarpa eggar, spår såsom av en tröskvagn ristar han i dyn.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Han gör djupet sjudande som en gryta, likt en salvokokares kittel förvandlar han vattnet.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Bakom honom strålar vägen av ljus, djupet synes bära silverhår.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Ja, på jorden finnes intet som är honom likt, otillgänglig för fruktan skapades han.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 På allt vad högt är ser han med förakt, konung är han över alla stolta vilddjur.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
