Salmos 44

1 Ha llegado a nuestros oídos, oh Dios, nuestros padres nos han contado la historia de las obras que hiciste en sus días, en los viejos tiempos,

За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Arrebatando las naciones con tu mano, y plantando a nuestros padres en su lugar; reduciendo las naciones, pero aumentando el crecimiento de tu gente.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Porque no hicieron suya la tierra con sus espadas, y no fueron sus armas las que los salvaron; si no con tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, porque tuviste placer en ellos.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Tú, eres mi Rey y mi Dios; ordenando la salvación para Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 A través de ti venceremos a nuestros enemigos; por tu nombre serán aplastados nuestros adversarios.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 No pondré mi confianza en mi arco, mi espada no será mi salvación.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 Pero eres tú quien has sido nuestro salvador contra los que estaban contra nosotros, y has avergonzado a los que nos odiaban.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 Nuestro orgullo está en Dios en todo momento, y su nombre alabamos para siempre. (Selah)

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

9 Pero ahora nos has apartado de ti y nos has avergonzado; no sales con nuestros ejércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Nos hiciste retroceder delante delante del enemigo: quienes nos odian toman nuestros bienes para sí mismos.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Nos hiciste como ovejas que se toman para él matadero; y nos has esparcido entre las naciones.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 vendiste a tu pueblo muy barato; su riqueza no aumenta por su precio.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Nos has hecho ser menospreciados por nuestros vecinos, se burlan y nos avergüenzan los que nos rodean.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Nuestro nombre es una palabra de vergüenza entre las naciones, al vernos. mueven la cabezas burlones entre los pueblos.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Mi desgracia está siempre delante de mí, y estoy cubierto de vergüenza en mi rostro;

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 Por la voz del que dice palabras de reproche y deshonra; por el que odia y por él vengativo.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 Todo esto ha venido sobre nosotros, pero aún así te hemos mantenido en nuestra memoria; y no hemos faltado a tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Nuestros corazones no han vuelto atrás. y nuestros pasos no han sido desviados de tus caminos;

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 Para que nos hayas dejado ser aplastados en lugares de miseria, y nos cubrieras con la sombra de muerte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Si el nombre de nuestro Dios ha salido de nuestra mente, o si nuestras manos han sido extendidas a un dios extraño,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ¿No demandaria Dios esto? porque él ve los secretos del corazón.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 En verdad, por tu causa somos muertos todos los días; somos contados como ovejas para la destrucción.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 ¿Por qué duermes, oh Señor? ¡despierta! y ven en nuestra ayuda, no te alejes para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 ¿Por qué escondes tu rostro, y por qué no piensas en nuestros problemas y nuestro cruel destino?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Porque nuestras almas son agobiadas hasta el polvo; arrastrando nuestros cuerpos sobre la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 ¡Levántate! y ven en nuestra ayuda, y danos la salvación por tu misericordia.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.