Eclesiastés 7

1 Mejor es el buen nombre que el buen ungüento; y el día de la muerte que el día del nacimiento.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 Mejor es ir a la casa del luto que a la casa del convite; porque aquello es el fin de todos los hombres; y el que vive se advertirá.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 Mejor es el pesar que la risa; porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 El corazón de los sabios está en la casa del luto; mas el corazón de los locos, en la casa del placer.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 Mejor es oír la reprensión del sabio, que la canción de los locos.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 Porque la risa del loco es como el estrépito de las espinas debajo de la olla. Y también esto la risa o la prosperidad del loco es vanidad.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 Ciertamente la opresión hace enloquecer al sabio; y la dádiva corrompe el corazón.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 Mejor es el fin del negocio que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 No te apresures en tu espíritu a enojarte; porque la ira reposa en el seno de los locos.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 Nunca digas: ¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fueran mejores que estos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Buena es la ciencia con herencia; y es la excelencia de los que ven el sol.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 Porque en la sombra de la ciencia, y en la sombra del dinero reposa el hombre; mas la sabiduría excede en que da vida a sus poseedores.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 Mira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 En el día del bien goza del bien; y en el día del mal abre los ojos y aprende. Dios también hizo esto ( el día de mal ) delante de lo otro, para que el hombre no halle nada después de él.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 Todo lo he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 No seas demasiado legalista ni muy sabio en tus propios ojos, ¿por qué te destruirás?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 No seas muy listo a condenar, ni seas loco; ¿por qué morirás en medio del hilo de tus empresas?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 Bueno es que tomes de esto, y también de aquello no apartes tu mano; porque el que a Dios teme, saldrá con todo.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 La sabiduría fortifica al sabio más que diez poderosos príncipes que haya en la ciudad.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 Ciertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga el bien y nunca peque.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 Tampoco apliques tu corazón a todas las cosas que se hablaren, para que no oigas a tu siervo que dice mal de ti;

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 porque tu corazón sabe que tú también dijiste mal de otros muchas veces.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Me haré sabio; mas ella se alejó de mí.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 Lejos está lo que fue; y lo muy profundo ¿quién lo hallará?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 Yo he rodeado con mi corazón por saber, y examinar, e inquirir la sabiduría, y la razón; y por saber la maldad de la locura, y el desvarío del error;

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 y he hallado más amarga que la muerte a la mujer cuyo corazón es redes y lazos; y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella; mas el pecador quedará preso en ella.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 He aquí, esto he hallado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 lo que aún busca mi alma, y no encuentro: un hombre entre mil he hallado; mas mujer de todas éstas nunca hallé.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 He aquí, solamente he hallado esto: que Dios hizo al hombre recto, mas ellos buscaron muchas perversiones.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.