Lamentaciones 5
1 Acuérdate, oh Yavé, de lo que nos sucedió. Ve y mira nuestro oprobio.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Nuestra heredad pasó a extraños, Nuestras casas a extranjeros.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Somos huérfanos, sin padre. Nuestras madres son como viudas.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Tenemos que pagar el agua que bebemos. Pagamos también nuestra leña.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Los que nos siguen están sobre nuestras nucas. Trabajamos y no tenemos descanso.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Tuvimos que someternos a Egipto y a Asiria Para tener suficiente pan.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Nuestros antepasados pecaron, no existen. Nosotros cargamos sus iniquidades.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Unos esclavos nos dominan. No hay uno que nos libre de su mano.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Para conseguir nuestro pan arriesgamos nuestras vidas A causa de la espada en la región despoblada.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Nuestra piel arde como un horno A causa de los ardores del hambre.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Violaron a las mujeres en Sion, A las doncellas en los pueblos de Judá.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Los magistrados fueron colgados de las manos, Y los ancianos no fueron respetados.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Los jóvenes trabajan en la piedra del molino, Y los niños se tambalean bajo el peso de la leña.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Los ancianos se fueron de la puerta. Los jóvenes abandonaron su música.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Cesó la alegría de nuestros corazones. Nuestra danza se convirtió en duelo,
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 La corona cayó de nuestra cabeza. ¡Ay de nosotros, porque pecamos!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 A causa de esto nuestro corazón está enfermo. A causa de estas cosas se nublan nuestros ojos.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Porque la Montaña Sion está desolada, Y las zorras se pasean por ella.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Sin embargo Tú, oh Yavé, permaneces para siempre. Tu trono es de generación en generación.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 ¿Te olvidarás para siempre de nosotros? ¿Nos abandonarás tanto tiempo?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Oh Yavé, devuélvenos a Ti, Y seremos restaurados. Renueva nuestros días para que sean como los de antaño.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 A menos que nos hayas desechado por completo, Y estés sumamente airado contra nosotros.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
