Maahmaahyadii 13
1 Wiilkii caqli lahu wuxuu maqlaa edbinta aabbihiis, Laakiinse kii wax quudhsadaa canaanta ma maqlo.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Nin wuxuu wax wanaagsan ku cuni doonaa midhaha afkiisa, Laakiinse khaayinnada naftoodu waxay cuni doontaa midhaha dulmiga.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Kii afkiisa dhawraa wuxuu dhawraa naftiisa, Laakiinse kii bushimihiisa aad u kala qaadaa wuu baabbi'i doonaa.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Kii caajis ah naftiisu wax bay damacdaa, mana hesho, Laakiinse nafta kii dadaala waa la barwaaqaysiin doonaa.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Ninkii xaq ahu beenta wuu neceb yahay, Laakiinse ninkii shar lahu waa karaahiyo, wuuna ceeboobaa.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Xaqnimadu kii jidkiisu qumman yahay ayay ilaalisaa, Laakiinse sharnimadu dembilaha ayay afgembidaa.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Waxaa jira nin hodan iska dhiga laakiinse aan waxba haysan, Oo waxaa jira mid miskiin iska dhiga laakiinse maal badan leh.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Nin wuxuu noloshiisa ku furtaa maalkiisa, Laakiinse miskiinku canaanta ma maqlo.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Iftiinka kuwa xaqa ahu weligii wuu reyreeyaa, Laakiinse laambadda kuwa sharka leh waa la bakhtiin doonaa.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Isqabasho oo keliya ayaa kibir ka timaada, Laakiinse kii waanada qaata waxaa la jirta xigmad.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Maalkii degdeg lagu helaa wuu dhinmi doonaa, Laakiinse kan hawl wax ku soo urursadaa waa sii korodhsan doonaa.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Rajadii raagtaa qalbigay bukaysiisaa, Laakiinse markii wixii la doonayay la helo waa geed nololeed.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Ku alla kii erayga quudhsadaa halligaad ayuu isu keenaa, Laakiinse kii amarka ka cabsada waa loo abaalgudi doonaa.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Ninkii caqli leh waxbariddiisu waa il nololeed, In dabinnada dhimashada laga leexdo.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Waxgarashadii wanaagsan raalli baa laga noqdaa, Laakiinse jidka khaayinnadu waa xun yahay.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Nin kasta oo miyir lahu aqoon buu ku shaqeeyaa, Laakiinse nacasku nacasnimuu fidiyaa.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Wargeeyihii shar lahu xumaan buu ku dhex dhacaa, Laakiinse ergadii aamin ahu waa caafimaad.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Caydhnimo iyo ceebba waxaa lahaan doona kii edbinta diida, Laakiinse kii canaanta maqla waa la murwayn doonaa.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Wixii la doonayay oo la gaadhay nafta way u macaan tahay, Laakiinse nacasyadu aad bay u karhaan inay sharka ka fogaadaan.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Kii kuwa caqliga leh la socdaa, caqli buu yeelan doonaa, Laakiinse kii nacasyada raacaa waa baabbi'i doonaa.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Dembilayaasha waxaa eryada shar, Laakiinse kuwa xaqa ah abaal wanaagsan baa loo gudi doonaa.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Ninkii wanaagsanu dhaxal buu uga tagaa carruurta carruurtiisa, Oo maalka dembilahana waxaa loo kaydiyaa kuwa xaqa ah.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Beerta masaakiinta waxaa ku taal cunto badan, Laakiinse gardarro aawadeed in baa loo baabbi'iyaa.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Kii ushiisa ceshadaa wiilkiisuu neceb yahay; Laakiinse kii wiilkiisa jecelu aad buu u edbiyaa.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Kan xaqa ahu wax buu cunaa ilaa naftiisu dheregto, Laakiinse caloosha kuwa sharka lahu way baahnaan doontaa.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
