Книга пророка Осии 8
1 В недре их, яко земля непроходима, яко орел в дому Господни: понеже преступиша завет Мой и на закон Мой нечествоваша.
Тури тръбата на устата си! Той се впуща като орел против дома Господен, Защото нарушиха завета ми И престъпиха закона ми.
2 Ко Мне воззовут: Боже, познахом Тя,
Ще викат към мене: Боже мой, ние Израил те познаваме.
3 яко Израиль отвратися благих, врага прогнаша.
Но понеже Израил отхвърли доброто, За това неприятелят ще го прогони.
4 Сами себе царя поставиша, а не Мною, началствоваша, и не явиша Ми: от сребра своего и от злата своего сотвориша себе кумиры, яко да потребятся.
Те поставиха царе, но не чрез Мене; Назначиха началници, но без да ги призная Аз; От среброто си и от златото си направиха си идоли, Та да бъдат изтребени.
5 Сокруши телца твоего, Самарие, разгневася ярость Моя на ня: доколе не могут очиститися, иже во Израили?
Той е отхвърлил телето ти, Самарийо; Гневът ми пламна против тях; До кога не ще могат да се очистят?
6 И то древодель сотвори, и несть бог: зане льстяй бяше телец твой, Самарие.
Защото телето наистина е от Израиля; Художник го е направил; то не е Бог; Да! Самарийско теле ще се разтроши.
7 Яко ветром истлено всеяша, и разрушение их приимет я: рукоять не имущая силы еже сотворити муку, аще же и сотворит, то чуждии поядят ю.
Понеже посеяха вятър, за това ще пожънат вихрушка; Няма узряло жито; израсналото няма да даде брашно; И ако даде, чужденци ще го погълнат.
8 Поглощен бысть Израиль, ныне бысть во языцех яко сосуд непотребен,
Израил биде погълнат; Сега той е между народите като негоден съд.
9 понеже тии взыдоша ко Ассирианом: процвете о себе Ефрем, дары возлюби.
Защото възлязоха при Асирийците като див и осамотен осел; Ефрем е наел любовници.
10 Сего ради предадутся во языки: ныне восприиму их, и почиют мало еже помазати царя и князи.
И даже ако наемат любовници между народите, Аз сега ще ги събера против тях; И те ще почнат да намаляват Поради товара наложен от царя на князете.
11 Яко умножи Ефрем требища, во грехи быша ему требища возлюбленная.
Понеже Ефрем издигна много жертвеници, за да греши, То жертвениците му станаха причина за грях.
12 Впишу ему множество, и законная его в чуждая вменишася требища возлюбленная.
Написах му десетте хиляди правила на закона си; Но те се счетоха като чуждо нещо.
13 Темже аще и пожрут жертву и снедят мяса, Господь не приимет их: ныне помянет неправды их и отмстит грехи их: тии во Египет возвратишася и во Ассирии нечистая снедят.
В жертвите, които ми принася, Жертват месо и го ядат; Но Господ не ги приема; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им; Те ще се върнат в Египет.
14 И забы Израиль Сотворшаго и и возгради требища, и Иуда умножи грады утверждены: но послю огнь на грады его, и потребит основания его.
Защото Израил е забравил Твореца си, и е построил палати, И Юда е съградил множество укрепени градове; Но Аз ще пратя огън върху градовете му, Та ще пояде палатите им.
