< Вторая книга Паралипоменон 33 >

1 Дванадесяти лет бе Манассиа, егда царствовати нача, и пятьдесят пять лет царствова во Иерусалиме:
Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.
2 сотвори же лукавое пред Господем по всем мерзостем языческим, ихже истреби Господь от лица сынов Израилевых:
Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
3 и возврати и созда высокая, яже раскопа Езекиа отец его, и сострои кумиры Ваалиму, и сотвори дубравы, и поклонися всему воинству небесному, и послужи им,
Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.
4 и созда олтари в дому Господни, о немже глагола Господь: во Иерусалиме будет имя Мое во веки:
Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.
5 созда же жертвенники всему воинству небесному во двою дворех дому Господня.
Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.
6 Той же проведе чада своя чрез огнь во удоли Веенномли и вражаше (со жребии), и последоваше гаданием, и волхвованием служаше, и имеяше чревоволшебники и обаянники, и многа лукавая сотвори пред Господем, да прогневает Его:
И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зла пред Господа та Го разгневи.
7 истуканы же и слиянны образы сотвори и постави в дому Божии, о немже глагола Бог к Давиду и к Соломону сыну его: в дому сем и во Иерусалиме, егоже избрах от всех колен Израилевых, положу имя Мое во век,
И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;
8 и не приложу подвигнути ногу Израилеву от земли, юже предах отцем их, токмо аще сохранят сотворити вся, яже повелех им, по всему закону и повелением и судбам, рукою Моисеовою.
нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите дадени чрез Моисея.
9 И прельсти Манассиа Иуду и живущих во Иерусалиме, да сотворят лукавое паче всех язык, ихже испроверже Господь от лица сынов Израилевых.
Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
10 И глагола Господь к Манассии и к людем его, и не послушаша.
Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.
11 И наведе Господь на них началники воев царя Ассирийска, и яша Манассию во узах, и связаша его оковы ножными, и отведоша в Вавилон.
Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и като го туриха в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.
12 И егда озлоблен бысть, взыска лице Господа Бога своего, и смирися зело пред лицем Бога отец своих,
А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.
13 и помолися к Нему и послуша его, и услыша вопль его, и возврати его во Иерусалим на царство его: и позна Манассиа, яко Господь Той есть Бог.
И когато му се помоли, Бог даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.
14 И по сих созда стену вне града Давидова от Ливы к югу в потоце и ко входу врат Рыбных, исходящым вратами сущими окрест в высоту, и возвыси зело: и постави началники воем во всех градех Иудиных стенатых,
А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офир, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.
15 и отят боги чуждыя и идолы от дому Господня, и вся олтари, яже созда в горе дому Господня и во Иерусалиме, и изверже вся вон из града.
И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.
16 И паки воздвиже олтарь Господень, и пожре на том жертву спасения и хваления, и заповеда Иуде, да служат Господу Богу Израилеву.
И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.
17 Но еще людие жряху на высоких, обаче Господу Богу своему.
Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.
18 Прочая же словес Манассииных, и молитва его, яже к Богу, и словеса провидящих, иже глаголаху к нему во имя Господа Бога Израилева,
А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледача, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.
19 се, во словесех молитвы его, и яко услыша его, и вси греси его и отступления его, и места, на нихже созида высокая, и сотвори тамо Дубравы и изваянная, прежде неже обратитися ему, се, писана суть во словесех провидящих.
И молитвите му, и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високите места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.
20 Успе же Манассиа со отцы своими, и погребоша его в саду дому его. И воцарися вместо его сын его Амон.
И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари, и царува две години в Ерусалим.
21 Двадесяти дву лет бе Амон, егда царствовати нача, и два лета царствова во Иерусалиме,
Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.
22 и сотвори лукавое пред Господем, якоже творяше Манассиа отец его, и всем идолом, ихже сотвори Манассиа отец его, пожре Амон и послужи им:
Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.
23 и не смирися пред Господем, якоже смирися Манассиа отец его, зане сын его Амон умножи грехи.
А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.
24 И нападоша нань раби его и убиша его в дому его.
А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.
25 И убиша людие земли нападших на царя Амона, и поставиша людие земли царя Иосию сына его вместо его.
Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

< Вторая книга Паралипоменон 33 >