Isaija 40

1 Tješite, tješite narod moj, govori Bog vaš.

Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

2 Govorite Jerusalimu ljubazno, i javljajte mu da se navršio rok njegov, da mu se bezakonje oprostilo, jer je primio iz ruke Gospodnje dvojinom za sve grijehe svoje.

Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

3 Glas je nekoga koji vièe: pripravite u pustinji put Gospodnji, poravnite u pustoši stazu Bogu našemu.

Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

4 Sve doline neka se povise, i sve gore i bregovi neka se slegnu, i što je krivo neka bude pravo, i neravna mjesta neka budu ravna.

Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

5 I javiæe se slava Gospodnja, i svako æe tijelo vidjeti; jer usta Gospodnja govoriše.

И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

6 Glas govori: vièi. I reèe: šta da vièem? Da je svako tijelo trava i sve dobro njegovo kao cvijet poljski.

Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

7 Suši se trava, cvijet opada kad duh Gospodnji dune na nj; doista je narod trava.

Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

8 Suši se trava, cvijet opada; ali rijeè Boga našega ostaje dovijeka.

Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

9 Izidi na visoku goru, Sione, koji javljaš dobre glase; podigni silno glas svoj, Jerusalime, koji javljaš dobre glase; podigni, ne boj se. Kaži gradovima Judinijem: evo Boga vašega.

Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

10 Evo, Gospod Bog ide na jakoga, i mišica æe njegova obladati njim; evo plata je njegova kod njega i djelo njegovo pred njim.

Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

11 Kao pastir pašæe stado svoje; u naruèje svoje sabraæe jaganjce, i u njedrima æe ih nositi, a dojilice æe voditi polako.

Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

12 Ko je izmjerio vodu grstima svojim i nebesa premjerio peðu? ko je mjerom izmjerio prah zemaljski, i gore izmjerio na mjerila i bregove na poteg?

Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

13 Ko je upravljao duh Gospodnji? ili mu bio savjetnik i nauèio ga?

Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

14 S kim se je dogovarao i ko ga je urazumio i nauèio putu suda, i nauèio ga znanju i pokazao mu put razuma?

С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

15 Gle, narodi su kao kap iz vijedra, i kao praška na mjerilima broje se; gle, premješta ostrva kao prašak.

Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

16 Ni Livan ne bi bio dosta za oganj, i životinje njegove ne bi bile dosta za žrtvu paljenicu.

Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

17 Svi su narodi kao ništa pred njim, manje negoli ništa i taština vrijede mu.

Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

18 S kim æete dakle izjednaèiti Boga? i kaku æete mu priliku naæi?

И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

19 Umjetnik lije lik, i zlatar ga pozlaæuje, i verižice srebrne lije.

Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

20 A ko je siromah, te nema šta prinijeti, bira drvo koje ne trune, i traži vješta umjetnika da naèini rezan lik, koji se ne pomièe.

Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

21 Ne znate li? ne èujete li? ne kazuje li vam se od iskona? ne razumijete li od temelja zemaljskih?

Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

22 On sjedi nad krugom zemaljskim, i njezini su mu stanovnici kao skakavci; on je razastro nebesa kao platno i razapeo ih kao šator za stan.

Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

23 On obraæa knezove u ništa, sudije zemaljske èini da su kao taština.

Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

24 Kao da nijesu posaðeni ni posijani, i kao da im se stablo nije ukorijenilo u zemlji, èim dune na njih, posahnu, i vihor kao pljevu raznese ih.

Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

25 S kim æete me dakle izjednaèiti da bih bio kao on? veli sveti.

И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

26 Podignite gore oèi svoje i vidite; ko je to stvorio? ko izvodi vojsku svega toga na broj i zove svako po imenu, i velike radi sile njegove i jake moæi ne izostaje nijedno?

Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

27 Zašto govoriš, Jakove, i kažeš, Izrailju: sakriven je put moj od Gospoda, i stvar moja ne izlazi pred Boga mojega?

Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

28 Ne znaš li? nijesi li èuo da Bog vjeèni Gospod, koji je stvorio krajeve zemaljske, ne sustaje niti se utruðuje? razumu njegovu nema mjere.

Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

29 On daje snagu umornome, i nejakome umnožava krjepost.

Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

30 Djeca se more i sustaju, i mladiæi padaju;

Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

31 Ali koji se nadaju Gospodu, dobijaju novu snagu, podižu se na krilima kao orlovi, trèe i ne sustaju, hode i ne more se.

Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.