< Псалмул 77 >
1 Стриг ку гласул меу кэтре Думнезеу, стриг ку гласул меу кэтре Думнезеу, ши Ел мэ ва аскулта.
I cry out to God; I cry aloud to him, and he hears me.
2 Ын зиуа неказулуй меу, каут пе Домнул; ноаптя, мыниле ымь стау ынтинсе фэрэ курмаре; суфлетул меу ну вря ничо мынгыере.
Whenever have trouble, I pray to the Lord; all during the night I lift up my hands while I pray, [but] nothing causes me to be comforted.
3 Мь-адук аминте де Думнезеу ши ӂем; мэ гындеск адынк ын мине ши ми се мыхнеште духул.
When I think about God, I (despair/think that he will never help me); when I meditate about him, I am discouraged.
4 Ту ымь ций плеоапеле дескисе ши, де мулт че мэ фрэмынт, ну пот ворби.
[All during the night] he prevents me from sleeping; I am very worried, with the result that I do not know what to say.
5 Мэ гындеск ла зилеле де демулт, ла аний де одиниоарэ.
I think about days that have passed; I remember [what happened in] previous years.
6 Мэ гындеск ла кынтэриле меле ноаптя, куӂет адынк ынэунтрул инимий меле, ымь каде духул пе гындурь ши зик:
I spend the whole night thinking [about things]; I meditate, and this is what I ask myself:
7 „Ва лепэда Домнул пентру тотдяуна? Ши ну ва май фи Ел биневоитор?
“Will the Lord always reject us? Will he never again be pleased with us?
8 С-а испрэвит бунэтатя Луй пе вечие? С-а дус фэгэдуинца Луй пентру тотдяуна?
Has he stopped faithfully loving us? Will he not do for us what he promised to do?
9 А уйтат Думнезеу сэ айбэ милэ? Шь-а трас Ел, ын мыния Луй, ынапой ындураря?”
God promised to be merciful to us; has he forgotten that? Because he is angry [with us], has he decided to not be kind to us?”
10 Атунч ымь зик: „Чея че мэ фаче сэ суфэр есте кэ дряпта Челуй Пряыналт ну май есте ачеяшь.”
Then I said, “What causes me to be [very] sad is that [it seems that] God, who is greater than any other god, is no longer powerful.”
11 Дар тот вой лэуда лукрэриле Домнулуй, кэч ымь адук аминте де минуниле Тале де одиниоарэ;
[But then], Yahweh, I recall/remember your great deeds; I remember the wonderful things that you did in the past.
12 да, мэ вой гынди ла тоате лукрэриле Тале ши вой луа аминте ла тоате испрэвиле Тале.
I meditate on all that you have done, and I think about your mighty acts.
13 Думнезеуле, кэиле Тале сунт сфинте! Каре думнезеу есте маре ка Думнезеул ностру?
God, everything that you do is holy; there is certainly no god [RHQ] who is great like you are!
14 Ту ешть Думнезеул каре фаче минунь; Ту Ць-ай арэтат путеря принтре попоаре.
You are God, the one who performs miracles; you showed to people of many people-groups that you are powerful.
15 Прин брацул Тэу, Ту ай избэвит пе попорул Тэу, пе фиий луй Иаков ши ай луй Иосиф.
By your power [MTY] you rescued your people [from Egypt]; you saved those who were descendants of Jacob and [his son] Joseph.
16 Кынд Те-ау вэзут апеле, Думнезеуле, кынд Те-ау вэзут апеле, с-ау кутремурат ши адынкуриле с-ау мишкат.
[It was as though] the waters [of the Red Sea] saw you and became very afraid, and even the deepest part of the water shook.
17 Норий ау турнат апэ ку гэлята, тунетул а рэсунат ын норь, ши сэӂециле Тале ау збурат ын тоате пэрциле.
Rain poured down from the clouds [PRS]; it thundered [very loudly] [PRS], and lightning flashed in all directions.
18 Тунетул Тэу а избукнит ын выртеж де вынт, фулӂереле ау луминат лумя: пэмынтул с-а мишкат ши с-а кутремурат.
Thunder crashed in the whirlwind, and lightning (lit up/flashed across) the entire sky [HYP]; the earth shook violently [DOU].
19 Ць-ай кроит ун друм прин маре, о кэраре прин апеле челе марь, ши ну Ци с-ау май куноскут урмеле.
[Then] you walked through the sea on a path that you made through the deep water, but your footprints could not be seen.
20 Ай повэцуит пе попорул Тэу ка пе о турмэ, прин мына луй Мойсе ши Аарон.
You led your people like [a shepherd leads his] flock [of sheep], while Moses and Aaron were the leaders [of your people].