< Провербеле 24 >
1 Ну пизмуи пе оамений чей рэй ши ну дори сэ фий ку ей;
Be not thou envious against evil men, neither desire to be with them.
2 кэч инима лор се гындеште ла прэпэд ши бузеле лор ворбеск нелеӂюирь.
For their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.
3 Прин ынцелепчуне се ыналцэ о касэ ши прин причепере се ынтэреште;
Through wisdom is an house builded; and by understanding it is established:
4 прин штиинцэ се умплу кэмэриле ей де тоате бунэтэциле де прец ши плэкуте.
And by knowledge shall the chambers be filled with all precious and pleasant riches.
5 Ун ом ынцелепт есте плин де путере ши чел причепут ышь оцелеште влага.
A wise man [is] strong; yea, a man of knowledge increaseth strength.
6 Кэч прин мэсурь кибзуите кыштиӂь бэтэлия, ши прин мареле нумэр ал сфетничилор ай бируинца.
For by wise counsel thou shalt make thy war: and in multitude of counsellors [there is] safety.
7 Ынцелепчуня есте пря ыналтэ пентру чел небун: ел ну ва дескиде гура ла жудекатэ.
Wisdom [is] too high for a fool: he openeth not his mouth in the gate.
8 Чине се гындеште сэ факэ рэу се кямэ ун ом плин де рэутате.
He that deviseth to do evil shall be called a mischievous person.
9 Гындул челуй небун ну есте декыт пэкат ши батжокориторул есте о скырбэ пентру оамень.
The thought of foolishness [is] sin: and the scorner [is] an abomination to men.
10 Дакэ слэбешть ын зиуа неказулуй, микэ ыць есте путеря.
[If] thou faint in the day of adversity, thy strength [is] small.
11 Избэвеште пе чей тырыць ла моарте ши скапэ пе чей че сунт апроапе сэ фие ынжунгияць.
If thou forbear to deliver [them that are] drawn unto death, and [those that are] ready to be slain;
12 Дакэ зичь: „Ах! н-ам штиут…”, крезь кэ ну веде Чел че кынтэреште инимиле ши Чел че вегязэ асупра суфлетулуй тэу? Ши ну ва рэсплэти Ел фиекэруя дупэ фаптеле луй?
If thou sayest, Behold, we knew it not; doth not he that pondereth the heart consider [it]? and he that keepeth thy soul, doth [not] he know [it]? and shall [not] he render to [every] man according to his works?
13 Фиуле, мэнынкэ мьере, кэч есте бунэ, ши фагуреле де мьере есте дулче пентру черул гурий тале!
My son, eat thou honey, because [it is] good; and the honeycomb, [which is] sweet to thy taste:
14 Тот аша ши ынцелепчуня есте бунэ пентру суфлетул тэу: дакэ о вей гэси, ай ун виитор ши ну ци се ва тэя нэдеждя.
So [shall] the knowledge of wisdom [be] unto thy soul: when thou hast found [it], then there shall be a reward, and thy expectation shall not be cut off.
15 Ну ынтинде курсе, нелеӂюитуле, ла локуинца челуй неприхэнит ши ну-й тулбура одихна!
Lay not wait, O wicked [man], against the dwelling of the righteous; spoil not his resting place:
16 Кэч чел неприхэнит де шапте орь каде ши се ридикэ, дар чей рэй се прэбушеск ын ненорочире.
For a just [man] falleth seven times, and riseth up again: but the wicked shall fall into mischief.
17 Ну те букура де кэдеря врэжмашулуй тэу ши сэ ну ци се веселяскэ инима кынд се потикнеште ел,
Rejoice not when thine enemy falleth, and let not thine heart be glad when he stumbleth:
18 ка ну кумва Домнул сэ вадэ, сэ ну-Й плакэ ши сэ-Шь ынтоаркэ мыния де ла ел!
Lest the LORD see [it], and it displease him, and he turn away his wrath from him.
19 Ну те мыния дин причина челор че фак рэу ши ну пизмуи пе чей рэй!
Fret not thyself because of evil [men], neither be thou envious at the wicked;
20 Кэч чел че фаче рэул н-аре ничун виитор ши лумина челор рэй се стинӂе.
For there shall be no reward to the evil [man; ] the candle of the wicked shall be put out.
21 Фиуле, теме-те де Домнул ши де ымпэратул ши сэ ну те аместечь ку чей неастымпэраць!
My son, fear thou the LORD and the king: [and] meddle not with them that are given to change:
22 Кэч деодатэ ле ва вени пеиря. Ши чине поате шти сфыршитул амындурора?
For their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin of them both?
23 Ятэ че май спун ынцелепций: „Ну есте бине сэ ай ын ведере фаца оаменилор ын жудекэць.”
These [things] also [belong] to the wise. [It is] not good to have respect of persons in judgment.
24 Пе чине зиче челуй рэу: „Ту ешть бун!” ыл блестемэ попоареле ши-л урэск нямуриле.
He that saith unto the wicked, Thou [art] righteous; him shall the people curse, nations shall abhor him:
25 Дар челор че жудекэ дрепт ле мерӂе бине ши о маре бинекувынтаре вине песте ей.
But to them that rebuke [him] shall be delight, and a good blessing shall come upon them.
26 Ун рэспунс бун есте ка ун сэрут пе бузе.
[Every man] shall kiss [his] lips that giveth a right answer.
27 Везь-ць ынтый де требурь афарэ, ынгрижеште де лукрул кымпулуй, ши апой апукэ-те сэ-ць зидешть каса!
Prepare thy work without, and make it fit for thyself in the field; and afterwards build thine house.
28 Ну ворби ын кип ушуратик ымпотрива апроапелуй тэу; орь ай вря сэ ыншель ку бузеле тале?
Be not a witness against thy neighbour without cause; and deceive [not] with thy lips.
29 Ну зиче: „Кум мь-а фэкут ел, аша ам сэ-й фак ши еу, ый вой рэсплэти дупэ фаптеле луй!”
Say not, I will do so to him as he hath done to me: I will render to the man according to his work.
30 Ам трекут пе лынгэ огорул унуй ленеш ши пе лынгэ вия унуй ом фэрэ минте.
I went by the field of the slothful, and by the vineyard of the man void of understanding;
31 Ши ера нумай спинь, акоперит де мэрэчинь, ши зидул де пятрэ ера прэбушит.
And, lo, it was all grown over with thorns, [and] nettles had covered the face thereof, and the stone wall thereof was broken down.
32 М-ам уйтат бине ши ку луаре аминте ши ам трас ынвэцэтурэ дин че ам вэзут.
Then I saw, [and] considered [it] well: I looked upon [it, and] received instruction.
33 „Сэ май дорм пуцин, сэ май аципеск пуцин, сэ май ынкручишез мыниле пуцин, ка сэ мэ одихнеск…”
[Yet] a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:
34 Ши сэрэчия вине песте тине пе неаштептате, ка ун хоц, ши липса, ка ун ом ынармат.
So shall thy poverty come [as] one that travelleth; and thy want as an armed man.