Provérbios 14
1 Toda a mulher sabia edifica a sua casa: mas a tola a derriba com as suas mãos.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 O que anda na sua sinceridade teme ao Senhor, mas o que se desvia de seus caminhos o despreza.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Na boca do tolo está a vara da soberba, mas os lábios dos sábios os conservam.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Não havendo bois, a mangedoura está limpa, mas pela força do boi há abundância de colheitas.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A testemunha verdadeira não mentirá, mas a testemunha falsa se desboca em mentiras.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 O escarnecedor busca sabedoria, e nenhuma acha, mas para o prudente o conhecimento é fácil.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Vai-te de diante do homem insensato, porque nele não divisarás os lábios do conhecimento.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 A sabedoria do prudente é entender o seu caminho, mas a estultícia dos tolos é engano.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Os loucos zombam do pecado, mas entre os retos há benevolência.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 O coração conhece a sua própria amargura, e o estranho não se entremeterá na sua alegria.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 A casa dos ímpios se desfará, mas a tenda dos retos florescerá.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Há caminho que ao homem parece direito, mas o fim dele são os caminhos da morte.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Até no riso terá dor o coração, e o fim da alegria é tristeza.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Dos seus caminhos se fartará o que declina no coração, mas o homem bom se fartará de si mesmo.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 O simples dá crédito a cada palavra, mas o prudente atenta para os seus passos.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 O sábio teme, e desvia-se do mal, mas o tolo se encoleriza, e dá-se por seguro.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 O que presto se indigna, fará doidices, e o homem de más imaginações será aborrecido.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Os símplices herdarão a estultícia, mas os prudentes se coroarão de conhecimento.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Os maus se inclinaram diante dos bons, e os ímpios diante das portas do justo.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 O pobre é aborrecido até do companheiro, porém os amigos dos ricos são muitos.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 O que despreza ao seu companheiro peca, mas o que se compadece dos humildes é bem-aventurado.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Porventura não erram os que obram o mal? mas beneficência e fidelidade serão para os que obram o bem.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Em todo o trabalho proveito há, mas a palavra dos lábios só encaminha à pobreza.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 A coroa dos sábios é a sua riqueza, a estultícia dos tolos é só estultícia.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A testemunha verdadeira livra as almas, mas o que se desboca em mentiras é enganador.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 No temor do Senhor há firme confiança, e ele será um refúgio para seus filhos.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 O temor do Senhor é uma fonte de vida, para se desviarem dos laços da morte.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Na multidão do povo está a magnificência do rei, mas na falta do povo a perturbação do príncipe.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 O longânimo é grande em entendimento, mas o que é de espírito impaciente assinala a sua loucura.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 O coração com saúde é a vida da carne, mas a inveja é a podridão dos ossos.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 O que oprime ao pobre insulta àquele que o criou, mas o que se compadece do necessitado o honra.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Pela sua malícia será lançado fora o ímpio, mas o justo até na sua morte tem confiança.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 No coração do prudente repousa a sabedoria, mas o que há no interior dos tolos se conhece.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 A justiça exalta ao povo, mas o pecado é o opróbrio das nações.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 O Rei tem seu contentamento no servo prudente, mas sobre o que envergonha cairá o seu furor.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
