Salmenes 44

1 Til sangmesteren; av Korahs barn; en læresalme. Gud, med våre ører har vi hørt, våre fedre har fortalt oss den gjerning du gjorde i deres dager, i fordums dager.

За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Du drev hedningene ut med din hånd, men dem plantet du; du ødela folkene, men dem lot du utbrede sig.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 For ikke ved sitt sverd inntok de landet, og deres arm hjalp dem ikke, men din høire hånd og din arm og ditt åsyns lys; for du hadde behag i dem.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Du er min konge, Gud; byd at Jakob skal frelses!

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 Ved dig skal vi nedstøte våre fiender, ved ditt navn skal vi nedtrede dem som reiser sig imot oss.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 For på min bue stoler jeg ikke, og mitt sverd frelser mig ikke,

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 men du har frelst oss fra våre fiender, og våre avindsmenn har du gjort til skamme.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 Gud priser vi den hele dag, og ditt navn lover vi evindelig. (Sela)

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

9 Og enda har du nu forkastet oss og latt oss bli til skamme, og du drar ikke ut med våre hærer.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Du lar oss vike tilbake for fienden, og våre avindsmenn tar sig bytte.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Du gir oss bort som får til å etes, og spreder oss iblandt hedningene.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Du selger ditt folk for intet, og du setter ikke prisen på dem høit.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Du gjør oss til hån for våre naboer, til spott og spe for dem som bor omkring oss.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Du gjør oss til et ordsprog iblandt hedningene; de ryster på hodet av oss iblandt folkene.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Hele dagen står min skam for mine øine, og blygsel dekker mitt ansikt,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 når jeg hører spotteren og håneren, når jeg ser fienden og den hevngjerrige.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 Alt dette er kommet over oss, enda vi ikke har glemt dig og ikke sveket din pakt.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Vårt hjerte vek ikke tilbake, og våre skritt bøide ikke av fra din vei,

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 så du skulde sønderknuse oss der hvor sjakaler bor, og dekke oss med dødsskygge.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Dersom vi hadde glemt vår Guds navn og utbredt våre hender til en fremmed gud,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 skulde Gud da ikke utforske det? Han kjenner jo hjertets skjulte tanker.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 Men for din skyld drepes vi hele dagen, vi er regnet som slaktefår.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 Våkn op! Hvorfor sover du, Herre? Våkn op, forkast ikke for evig tid!

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 Hvorfor skjuler du ditt åsyn, glemmer vår elendighet og vår trengsel?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 For vår sjel er nedbøid i støvet, vårt legeme nedtrykt til jorden.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 Reis dig til hjelp for oss, og forløs oss for din miskunnhets skyld!

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.