Whakatauki 24
1 Kei hae koe ki te hunga kino, kaua hoki e hiahia hei hoa mo ratou.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Ko ta to ratou ngakau hoki e whakaaro ai, he tukino, ko ta o ratou ngutu e korero ai, he whanoke.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Ma te whakaaro nui ka hanga ai te whare, a ma te matauranga ka u ai:
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 Ma te mohio hoki ka ki ai nga ruma i nga taonga utu nui katoa, i nga mea ahuareka.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 He kaha te tangata whakaaro nui; ae, e whakanuia ana e te tangata mohio te kaha.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Na kia pai te ngarahu ina anga koe ki te whawhai: kei te tokomaha hoki o nga kaiwhakatakoto whakaaro te ora.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 He tiketike rawa te whakaaro nui mo te wairangi: e kore e kuihi tona mangai i te kuwaha.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Ko te tangata e whakaaro ana ki te kino, ka kiia he whanoke.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 He hara te whakaaro wairangi: he mea whakarihariha ano ki te tangata te tangata whakahi.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Ki te ngoikore koe i te ra o te he, he iti tou kaha.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Whakaorangia te hunga e kawea atu ana ki te mate, a puritia mai hoki e koe te hunga e meatia ana kia whakamatea.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Ki te mea koe, Nana, kihai tenei i mohiotia e matou: kahore ianei te kaipauna ngakau i te whakaaro ki tera? a, ko te kaitiaki o tou wairua, kahore ranei ia e mohio? e kore ranei e homai e ia ki te tangata kia rite ki tana mahi?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Kainga, e taku tama, te honi, he pai hoki; me te honikoma, he mea reka hoki ki tou mangai:
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Ka mohio ai koe ki te whakaaro nui, he mea ki tou wairua: ki te kitea e koe, he tukunga iho ano tona, e kore hoki tau i tumanako ai e hatepea.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Kaua, e te tangata kino, e whanga ki te nohoanga o te tangata tika; kei tukino koe ki tona takotoranga.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 E hinga ana hoki te tangata tika, e whitu hinganga, ka ara ake ano: ka whakataka ia te hunga kino e te he.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Kaua e harakoa ki te hinga tou hoariri, kaua hoki tou ngakau e hari ina taka ia:
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Kei kite a Ihowa, a ka he ki tana titiro, a ka tahuri atu tona riri i a ia.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Kei mamae koe, he mea mo nga kaimahi i te kino, kei hae hoki ki te hunga kino.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Kahore hoki he mutunga pai ki te tangata kino; ka keto hoki te rama a te hunga kino.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 E taku tama, e wehi ki a Ihowa, ki te kingi hoki: a, kaua e whakauru noa atu ki te hunga e mea ana ki te whakaputa ke.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 No te mea ka puta tata te aitua mo ratou: a ko wai ka mohio ki te whakangaromanga o raua tokorua?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 He whakatauki ano hoki enei na te hunga whakaaro nui. Ehara i te mea pai kia whakaaro ki te kanohi tangata ina whakawa.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Ko te tangata e mea ana ki te tangata kino, He tika koe; ka kanga nga iwi ki a ia, ka whakarihariha nga tauiwi ki a ia.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Otiia ka koa nga ngakau o te hunga e riria ai tona he, ka tau iho ano hoki te manaaki pai ki runga ki a ratou.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Ka kihia e ia nga ngutu e whakahoki ana i nga kupu tika.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Meinga kia takoto pai tau mahi i waho, kia rite hoki hei meatanga mau i te mara; muri iho ka hanga i tou whare.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Kaua koe e tu hei kaiwhakaatu he mo tou hoa, i te mea kahore he take; a kaua e tinihanga ki ou ngutu.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Kaua e ki, Ka meatia ano e ahau ki a ia tana i mea ai ki ahau; ka rite ki ta te tangata mahi taku e whakahoki ai ki a ia.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 I haere ahau i te taha o te mara a te mangere, i te taha hoki o te mara waina a te tangata kahore ona mahara;
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 Na, kua tupuria katoatia e te tataramoa, kapi tonu te mata o te mara i te ongaonga, a ko to reira taiepa kohatu kua oti te wahi.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Katahi ahau ka titiro, ka ata whakaaroaro: ka kite ahau, a ka hopu mai hei ako moku.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Kia iti ake nei te wahi e parangia ai, kia iti ake nei te moe, kia iti ake te kotuituitanga o nga ringa ka moe ai:
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 Ka pera te haerenga mai o tou muhore ano he kaipahua; o tou rawakore hoki ano he tangata mau patu.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
