Tonon-kiran'i Solomona 1
1 Ty Sabo talango’ i Selomò.
Соломоновата песен на песните.
2 Apoho hañorok’ahy re amo orok’ am-palie’eo! Fa soa te amo divaio ty fikokoa’o.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Mandrifondrifoñe o mena-pañosora’oo, rano máñitse nailiñe ty tahina’o, izay ty ikokoa’ o somondrarao azo.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Kozozoto iraho, antao halisa; Nandese’ i mpanjakay mb’añ’efets’ efen’anjomba’e ao. Hañonjoñ’ azo zahay naho hirebeke, honjone’ay ambone’ ty hamañin-divay. An-kahiti’e ty fikokoa’ iareo azo.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Mainte iraho, naho ginoke, ry anak’ampela’ Ierosalaimeo, manahake o kiboho’ i Kedareo, hambañe amo lamba’ fañefe’ i Selomoo.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Ko mangarek’ ahy ami’ty hamaintelèñeko, ie nisamb’ ahy i àndroy. Niboseha’ o ana-dahin-drenekoo iraho, nampañalahala’ iareo o tanem-baheo, vaho namoeako ka i tanem-bahekoy!
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Saontsio amako, ry fikokoam-piaiko, Aia ty fiandraza’o, i fampandrea’ o an’tsingilingilieñey? Amy te ino ty hitsikombeako ty mpisaron’ tarehe marine’ o lia-rain-drañe’oo?
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Aa naho tsy fohi’o, ry hatsomerentseren’ampelao, le tinoño ty lia’ i lia-raikey vaho andrazo marine’ o kibohom- piarakeo o vik’ose’oo.
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Ry kokoako, Ampanahafeko ami’ty renen-tsoavala amo sarete’ i Paròo,
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Fanjaka o fifi’oo ty amo hangehangeo, ty vozo’o miravake vatosoa.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Hitsenea’ay bangem-bolamena nihamineñe volafoty.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Ie nandre an-tihi’e eo i mpanjakay, ro nañakara’ i ramekoy i hañi’ey.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Hoe sandrifen-drame mandre añivo’ o nonokoo i kokoakoy.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Fitoborom-boñen-tseva an-tanem-balobo’ i En-Gedy ao i kokoakoy.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Akore ty hamozohozo’o, o kokoakoo, Hen! ty hatrenotreno’o; deho o maso’oo.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Toe tsomerentseren-drehe kokoakoo, vata’e miehañe; maindoñe ty fandrean-tikañe;
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Mendoraveñe o fahan-trañon-tikañeo, akao o tapena’eo.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
