< Salamo 88 >
1 Ry Iehovà, Andrianañaharem- pandrombahañe ahiko, itoreovako handro an-kaleñe añatrefa’o,
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Ehe te hiatrek’ azo ty halaliko; atokilaño mb’amy fikaihakoy ty ravembia’o;
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Fa losotse ty hasosoram-piaiko, vaho manòto-kibory ty haveloko. (Sheol )
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
4 Volilieñe amo migodoñe mb’an-davak’ ao iraho; hoe ondaty nipitso-pañimba.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Mihoriñe amo vilasio iraho, manahake o vinono mitsalalampatse an-kiborio, o tsy tiahi’o kañeo, o naito am-pità’oo.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Navotra’o ami’ty loho herakerak’ ao an-toe’e mimoromoroñe an-dalek’ ao.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Napok’ amako o fifombo’oo, naho naniloke ahy o kinera’oo. Selà
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Fa naveve’o lavitse ahy o rañekoo, nampirihie’o ahiko. migoboñe atoan-draho tsy mahafiakatse;
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mitike amy hasotriakoy o masokoo. fa nikanjieko boak’andro, ry Iehovà; fa namelarako tañañe.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Hanoa’o raha tsitantane hao o loloo? Hitroatse hañandriañ’ Azo hao o angatseo? Selà
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Ho talilieñe an-donak’ ao hao ty fiferenaiña’o? an-tsikeokeok’ ao hao ty figahiña’o?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Hampahafohineñe am-pimoromoroñañe ao hao o halatsà’oo, naho an-tanem-pandikofañe ao hao ty havañona’o?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Aa naho izaho, ihe ry Iehovà ty itoreovako; mifanalaka ama’o boak’andro o halalikoo.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Ry Iehovà akore te farie’o ty fiaiko? Ino ty añetaha’o laharañ’ amako?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Nalovilovy ho nikenkan-draho ampara’ ty nahajalahy ahiko, fa nivavèko ty hetraketra’o, vaho voretra.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Fa nandipotse ahy ty fifombo’o miforoforo; vaho fa nañito ahy ty firevendreveñañe ama’o.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Niropak’ amako lomoñandro hoe rano, le nanaron-kohok’ ahy.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Toe nampihankàñe’o amako ty mpikoko naho rañetse; atehenako ty hamoromoroñañe.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.