Ohabolana 21
1 Hoe kadahan-drano am-pità’ Iehovà ty arofo’ i mpanjakay; tehafe’e an-tsatri’e.
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 Mahity am-pihaino’ ondaty o sata’eo; fe Mpandanja arofo t’Iehovà.
Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 No’ Iehovà ambone’ ty soroñe ty havañonañe naho ty hatò.
Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 Fihaino mievoñevoñe naho arofo miebotse: ro failo’ o lo-tserekeo—hakeo izay.
Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 Minday havokarañe ty fisafiri’ o mavitrikeo; fe mitarike mb’am-pilàñe ty fanaentàeñañe.
Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 Ty ahazoam-bara am-pamelem-pandañitse le evoñe mihelañe mb’am-pikoromahañe.
Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 Ho kozozoteñe añe o lo-tserekeo ty amo fijoia’eo, fa ifoneña’ iareo ty tsy hanao ty hiti’e.
Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 Mikelokeloke ty lala’ ondaty mengoke; fe mahity ty fitoloña’ ty malio añ’arofo.
Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 Hàmake te mitoboke an-kotson-tapenak’ ao, ta te miharo akiba aman-drakemba tea-trabike.
По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 Mipay haratiañe ty tro’ i tsivokatsey, fa tsy mahaonin-tretrè am-pihaino’e ty rañe’e.
Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 Ie lafañe ty mpañìnje, mihamahihitse t’ie trentrañe, ie anareñe ty mahihitse, mitombo ty hilala’e.
Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 Misamba ty akiba’ i lo-tserekey ty vantañe; avari’e mb’am-piantoañe i tsivokatsey.
Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 I manjenjen-dravembia ami’ty fitoreo’ o rarakeo, ty mbe hikaike fe tsy ho toiñeñe.
Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 Fañanintsin-kaviñerañe ty ravoravo añ’etake, naho filoa-tiñake ty vokàñe añ’araña ao.
Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 Ie anoeñe ty hatò, ehake o vañoñeo, fe mangebahebake o mpikitroke haratiañeo.
Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 Hitofa am-pivorian-dolo ao t’indaty mandrike amy lalan-kilalay.
Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
17 H’ondaty poi’e ty mpitea haravoañe; tsy ho mpañaleale ty mpikoko divay naho menake.
Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 Vilin’ai’ ty vantañe ty tsivokatse, le tsoa’ ty vañoñe ty mpamañahy.
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 Hàmake t’ie mimoneñe an-dratraratra añe, ta t’ie miharo aman-drakemba mandietse naho mora boseke.
По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 Mihaja añ’anjomba’ o mahihitseo ty vara sarotse naho ty menake; fe abotse’ ty dagola o azeo.
Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 Manjo haveloñe naho havañonañe vaho hasiñe ty mitoha havantañañe naho fiferenaiñañe.
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 Mitroatse an-drovam-panalolahy ty mahihitse, vaho arotsa’e ty hafatrarañe niatoa’e.
Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 Mitan-ty fiai’e tsy ho am-poheke ty mahambeñe falie naho fameleke.
Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 Manivetive ty añara’e avao ty mpirohake naho mpievoñevoñe; ie mitoloñe am-pitrotroaboha’e.
Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 Mañe-doza amy tembo ty fañiria’e, amy te tsy mete mitoloñe o taña’eo.
Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 Hadrao lomoñandro ty lahiaga, fe matarike ty vantañe, tsy mangazoñe.
Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 Tiva ty fisoroña’ o tsivokatseo; àntsake te engae’e miharo kinia.
Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 Hikenkañe ty mpitalily vìlañe, fe mitolom-pitaroñe ty mañaoñe.
Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 Manao tarehe mahavany ty rati-tsereke, fe itsakorea’ ty vantañe ty hombà’e.
Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 Tsy eo ty hihitse, ndra ty faharendrehañe, ndra ty safiry mahafiatreatre am’Iehovà.
Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 Hentseñeñe ho ami’ty androm-pihotakotahañe ty soavala, fe a Iehovà ty fandrebahañe.
Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
