Ohabolana 13
1 Ny zanaka hendry mihaino ny fananaran-drainy; Fa ny mpaniratsira tsy mety mihaino, na dia anarina mafy aza.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Ny vokatry ny vavan’ ny olona no ahazoany soa; Fa ny hampidi-doza no mahafaly ny mpivadika.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Izay mahambim-bava no miaro ny ainy; Fa izay vavàna dia haringana.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Ny fanahin’ ny kamo maniry, fa tsy mba mahazo; Fa ny fanahin’ ny mazoto hohatavezina.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Ny lainga dia halan’ ny marina; Fa ny ratsy fanahy manao izay maharikoriko sy mahamenatra.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Ny fahamarinana miaro izay mandeha tsy misy tsiny; Fa ny haratsiana mamotraka ny mpanota.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Misy mihambo ho manan-karena, nefa tsy manana na inona na inona; Misy kosa mody malahelo, nefa manana harena be.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Ny haren’ ny olona dia avotry ny ainy; Fa ny levilevy tsy mampiraika ny malahelo akory.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Ny fahazavan’ ny marina dia tsara firehitra; Fa ny jiron’ ny ratsy fanahy ho faty.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Fifandirana ihany no vokatry ny fiavonavonana; Fa ao amin’ ny mino anatra no misy fahendrena.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Ny harena azoazo foana dia mihena lalandava; Fa izay mahavatra mitsimpona no mampitombo.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Ny fanantenana tsy azo vetivety dia mankarary am-bavafo; Fa hazon’ aina ny faniriana tanteraka.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Izay manamavo ny teny ho voasingony; Fa izay matahotra ny didy no hahazo valim-pitia.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Ny fampianaran’ ny hendry dia loharanon’ aina Ka mampivily tsy ho ao amin’ ny fandriky ny fahafatesana.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Ny fahendrena tsara dia ahazoam-pitia; Fa sarotra ny lalan’ ny mpivadika.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Ny mahira-tsaina, rehetra miasa amin’ ny fahalalana; Fa ny adala kosa mampiseho hadalana;
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Ny iraka ratsy fanahy idiran-doza; Fa ny iraka mahatoky dia famelombelomana.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Fahalahelovana sy henatra no ho an’ izay mandà famaizana; Fa izay manaiky anatra no homem-boninahitra.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Mamin’ ny fo ny faniriana tanteraka; Fa fahavetavetana eo imason’ ny adala ny hiala amin’ ny ratsy.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Izay miara-dia amin’ ny hendry dia ho hendry; Fa izay misakaiza amin’ ny adala dia hidiran-doza.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Ny mpanota dia enjehin’ ny loza: Fa hovalian-tsoa ny marina.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Ny tsara fanahy mahenina lova ny zafiny, Fa ny haren’ ny mpanota kosa voatahiry ho an’ ny marina.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Ny tanin’ ny malahelo izay voasa dia ahazoana hanina be; Fa maro no ringana noho ny fanaovan’ izay tsy rariny.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Izay mitsitsy ny tsorakazony dia tsy tia ny zanany; Fa izay tia zanaka dia manafay azy, raha mbola kely.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Ny marina mihinana ka voky tsara; Fa noana ny kibon’ ny ratsy fanahy.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
