Ohabolana 12
1 Izay tia fananarana no tia fahalalana; Fa izay mandà anatra dia biby.
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 Ny tsara fanahy mahazo sitraka amin’ i Jehovah; Fa ny mamoron-tsain-dratsy hohelohiny.
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Tsy maha-tafatoetra ny olona ny haratsiana; Fa ny fakan’ ny marina tsy mba hihetsika.
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 Ny vehivavy tsara dia satro-boninahitry ny lahy; Fa ny vehivavy manao izay mahamenatra kosa dia tahaka ny lò ao anatin’ ny taolana.
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Rariny ny hevitry ny marina; Fa fitaka ny fisainan’ ny ratsy fanahy.
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Ny tenin’ ny ratsy fanahy dia otrika ho enti-mandatsa-drà; Fa ny vavan’ ny marina hamonjy azy.
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Haringana ny ratsy fanahy ka tsy ho ao intsony; Fa ny mpianakavin’ ny marina haharitra.
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 Araka ny fahendren’ ny olona no hiderana azy; Fa izay meloka am-po dia hatao tsinontsinona.
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 Aleo ambany toetra, nefa manana mpanompo iray, Toy izay mihambo ho be voninahitra, nefa tsy manan-kohanina akory.
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Ny marina mitsimbina ny ain’ ny bibiny; Fa fahasiahana kosa no famindram-pon’ ny ratsy fanahy;
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Izay miasa ny taniny dia ho voky hanina; Fa izay manaraka ny olom-poana dia tsy ampy saina.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 Ny mpanota maniry ny hazan’ ny ratsy fanahy; Fa ny fakan’ ny marina mitrebona.
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 Amin’ ny fahotan’ ny molotra dia misy fandrika ahitan-doza; Fa ny marina ho afaka amin’ ny fahoriana.
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 Ny vokatry ny vavan’ ny olona no mahavoky soa azy, Ary ny asan’ ny tànany hitsingerina aminy.
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Ny lalan’ ny adala dia mahitsy eo imasony; Fa izay mino anatra no hendry.
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 Ny fahasosoran’ ny adala dia fantatra miaraka amin’ izay; Fa izay mahatsindry fo amin’ ny fanalam-baraka no hendry.
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Izay olona mahatoky dia manambara ny rariny; Fa ny vavolombelona mandainga kosa miteny fitaka.
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 Misy mandefalefa teny tsy tsaroana ka tonga toy ny fanindron’ ny sabatra; Fa ny lelan’ ny marina dia fanasitranana kosa.
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Ny molotra marina ampitoerina ho mandrakizay; Fa ny lela mandainga dia indray mipi-maso monja.
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 Fitaka no ao am-pon’ izay mamoron-tsain-dratsy; Fa hafaliana no amin’ izay misaina fiadanana.
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Tsy misy ratsy manjo ny marina; Fa heni-doza ny ratsy fanahy.
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 Fahavetavetana eo imason’ i Jehovah ny molotra mandainga; Fa izay olona mahatoky no ankasitrahany.
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Ny olon-kendry tsy mba mampideradera fahalalana foana; Fa ny fon’ ny adala mamoaka fahadalana.
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 Ny tanan’ ny mazoto no hanapaka; Fa izay miraviravy tanana dia hampanompoina.
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Ny alahelo ao am-pon’ ny olona dia mampitanondrika azy; Fa ny teny soa no mahafaly azy.
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Ny marina dia mitari-dalana ny namany; Fa ny alehan’ ny ratsy fanahy kosa no mampivily azy.
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Ny kamo tsy mety mihaza; Fa fananana soa ho an’ ny olona ny zoto.
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 Amin’ ny lalan’ ny fahamarinana no misy fiainana, Ary ny tsi-fahafatesana no lalan-kalehany.
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
