Jesajas 32
1 Redzi, viens ķēniņš valdīs ar taisnību, un lielkungi valdīs pēc tiesas
Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
2 Un ikkatrs būs kā patvērums pret vēju un pavēnis pret negaisu, tā kā ūdens upes izkaltušā zemē, kā varena klints kalna ēna iztvīkušā zemē.
И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 Un redzētāju acis nebūs vairs aptumšotas, un klausītāju ausis klausīsies.
Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 Un neapdomīgiem sirds zinās saprast, un tiem, kam grūta valoda, mēle būs čakla un runās skaidri.
Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 Ģeķi vairs nesauks par lielkungu, un blēdi vairs nesauks par cienīgu.
Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 Jo ģeķis runā ģeķību, un viņa sirds dara blēņas, tas dzen negantību, un runā māņus pret To Kungu un pamet izsalkušā dvēseli tukšu un nedod dzert noslāpušam.
Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 Jo blēža padomi ir neganti, viņš izdomā viltu, samaitāt bēdu ļaudis ar melu valodu, arī kad nabags taisnību runā.
А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 Bet tiem cienīgiem ir cienīgas domas un tie pastāvīgi turas pie tam, kas cienījams. -
Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 Ceļaties, lepnās sievas, klausiet manu balsi, jūs meitas, kas tik droši dzīvojat, ņemat vērā manu valodu.
Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 Pēc gada un kādām dienām jūs drošās drebēsiet; jo vīna ogas nelasīs un dārza augļus nesaņems.
За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Trīciet, lepnās! Drebiet, drošās, noģērbjaties un atsedzaties un apjožaties ap saviem gurniem (ar maisu)!
Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
12 Raudot sitīsiet pie krūtīm par tiem jaukiem tīrumiem, par tiem auglīgiem vīna kokiem.
Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 Manu ļaužu zemē uzdīgs ērkšķi un dadži, ir visos prieka namos tai līksmā pilsētā.
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 Jo tie augstie nami taps atstāti, pilsētas troksnis apklusīs, torņi un pils vietas būs par alām mūžīgi, meža ēzeļiem par līksmību un ganāmiem pulkiem par ganību, -
Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 Līdz kamēr pār mums top izliets Tas Gars no augšienes. Tad tuksnesis būs par auglīgu tīrumu, un auglīgais tīrums kā mežs.
Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 Un tiesa dzīvos tuksnesī, un taisnība mājos uz auglīga tīruma.
Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 Un taisnības nopelns būs miers, un taisnības auglis būs klusums un drošība mūžīgi.
Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 Un mani ļaudis dzīvos miera namos un drošos dzīvokļos un netraucētos mitekļos.
И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 Bet krusa būs, kad mežs gāzīsies, un pilsēta nogrims zemībā.
Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
20 Svētīgi jūs, kas sējat pie visiem ūdeņiem, kas vērša un ēzeļa kāju tur varat palaist vaļā.
Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
